Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

статуя Ленин Литва

Този месец преди един век, комунизмът превзема Руската империя, най-голямата държава в света по това време. Левите движения са често явление доста преди революцията от 25 октомври 1917 г. (7 ноември според новия руски календар), но Владимир Ленин и болшевиките са различни. Те не просто са фанатични в своите убеждения, но и гъвкави в тактиките си; късметът е с тях по отношение на опонентите им по онова време.

Комунизмът влиза в историята като ожесточено, но все пак идеалистично осъждане на капитализма, и обещава по-добър свят. Неговите последователи, подобно на другите в ляво, обвиняват капитализма за лошите условия, в които живеят селяните и работниците и за широкото разпространение на детския труд и заробването на длъжници. Комунистите виждат кръвопролитията през Първата световна война като пряк резултат от алчната надпревара между великите сили за международните пазари.

Но след век комунистически режими на власт, някои от които оцелели и до днес (например Куба, Северна Корея и Китай), става ясна човешката цена на политическата програма, поставила си за цел да премахне капитализма. Отново и отново, опитите да се елиминират пазарите и частната собственост носят смъртта на зашеметяващ брой хора. От 1917 г. в СССР, Китай, Монголия, Източна Европа, Индокитай, Африка, Афганистан и части от Южна Америка комунизмът е отнел живота на 65 милиона души.

Инструментите на комунизма за унищожение включват масови депортирания, насилствени трудови лагери и държавно-полицейски терор – модел установен от Ленин и особено от неговия наследник Йосиф Сталин. Този модел е широко използван. Заради комунизма са убити огромен брой хора в световен мащаб, като дори още по-голям е броят на жертвите, умрели от глад в резултат на жестоките проекти за социално инженерство.

За тези огромни престъпления носят лична отговорност Ленин и Сталин, както и Мао Дзедун в Китай, Пол Пот в Камбоджа, династията Ким в Северна Корея и редица по-дребни комунистически тирани. Не трябва да забравяме идеите, които подтикват тези жестоки мъже да убиват в такива огромни мащаби и националистическия контекст, в който те възприемат тези идеи. За тях, антикапитализмът е привлекателен сам по себе си, но те също вярват, че той е инструмент, чрез който неразвити държави могат да се изстрелят в редиците на великите сили.

Комунистическата революция може и да е отминала, но все още заслужава подходящ анализ, бидейки мащабна антикапиталистическа кауза.

През февруари 1917 г., цар Николай II абдикира под натиска на своите генерали, които се безпокоят, че стачките и протестите в столицата Санкт Петербург подкопават военните усилия срещу Германия и съюзниците ѝ. Февруарската революция води до създаването на временно правителство, което решава да управлява без парламент. Селяни започват да завземат земи, а сред войниците на фронта се заформят съвети (или политически съюзи), подобно на политическите групи в градовете.

Същата есен, докато бушува войната, болшевиките на Ленин организират въоръжен преврат, с участието на не повече от 10 000 души. Те насочват преврата не срещу временното правителство, което отдавна е със затихващи функции, а срещу главния съвет в столицата, доминиран от по-умерени социалисти. Октомврийската революция започва като опит на радикално левите за преврат срещу останалите леви, които осъждат болшевиките за нарушаването на всички норми и след това напускат съвета.

Болшевиките, подобно на много свои противници, са последователи на Карл Маркс, който разглежда класовата борба като основен двигател на историята. Това, което той нарича феодализъм, проправя пътя на капитализма, който на свой ред ще бъде заместен от социализма и накрая, от далечната утопия на комунизма. Маркс предвижда нова ера на свобода и изобилие, но поставя като предварително условие унищожаване на "робството с ниски заплати" и експлоатацията на капитализма. Както той, така и неговият сътрудник Фридрих Енгелс, декларират в Комунистическия манифест от 1848 г.: "Нашата теория може да бъде обобщена в едно изречение: унищожаване на частната собственост".

Веднъж завзели властта през 1918 г., болшевиките се преименуват на комунистическа партия в намерението се да принудят Русия да премине към социализъм и от там към последната фаза на историята. Милиони биват убедени да опитат да живеят по нов начин. Никой обаче не знае точно как трябва да изглежда новото общество. "Не можем да дадем характеристики на социализма", признава Ленин през март 1918 г. "Как ще изглежда социализмът, когато достигне крайната си форма, ние не знаем, не можем да кажем."

Но едно е ясно: социализмът не може да прилича на капитализма. Режимът ще замени частната собственост с колективна, пазарната икономика с планирана и "буржоазията" и парламентите с "власт на народа". На практика, обаче, научното планиране е непостижимо, както дори някои комунисти признават по онова време. Що се отнася до колективизма, той дава власт не на народа, а на държавата.

Този процес, стартиран от комунистите, води след себе си рязко увеличаване апарата на тайната полиция, която извършва арести, вътрешни депортирания и екзекуции на "класовите врагове". От конфискуването собствеността на капиталистите забогатява нова класа държавни функционери, които получават контрол над богатството в страната. Всички партии и гледни точки, които са извън официалните доктрини, биват репресирани, и по този начин политиката е елиминирана като коректив.

Обявените цели на революцията от 1917 г. са охолство и социална справедливост, но решителността за унищожение на капитализма изгражда структури, които правят невъзможно постигането на тези цели.

В градските райони, съветският режим успява да привлече във фабриките въоръжени работници, които с готовност се присъединяват към партията и тайната полиция, както и млади хора нетърпеливи да построят новия свят. В провинцията, обаче, селячеството – около 120 милиона души – извършва своя собствена революция: то отхвърля дворянството и установява де факто собственост върху земята.

Тъй като страната е на ръба на глада и навсякъде цари опустошение, Ленин убеждава партийните кадри с неохота да приемат отделната революция на селяните. Въпреки възраженията на комунистическите пуристи, в провинцията е позволено да оперира псевдо-пазарна икономика.

Със смъртта на Ленин през 1924 г., тази отстъпка става проблем на Сталин. Към 1928 г., е доброволно колективизирана не повече от 1% от обработваемата земя. По това време ключовите фабрики са до голяма степен владение на държавата и режимът приема петгодишен план за индустриализация. Революционерите се тюхкат, че в СССР има две несъвместими системи: социализъм в градовете и капитализъм в селата.

Сталин не се колебае дълго. Той налага насилствена колективизация от Балтийско море до Тихия океан, дори при опасност от масови селски въстания. Вождът заплашва партийните членове, че ако не са сериозни в унищожаването на капитализма, трябва да се подготвят за отстъпване властта на надигащата се селска буржоазия. Той подбужда класова война срещу "кулаците" (по-заможни селяни) и всекиго, който ги защитава. Поставя квоти за масови арести и вътрешни депортирания.

Сталин е ясен в идеологическата си обосновка. "Можем ли да развием земеделие по метода на кулаците, с отделни ферми, с цел широкомащабни ферми, подобно на Америка?", пита той. "Не, не можем. Ние сме съветска страна. Искаме да наложим колективна икономика, не само в индустрията, а и в земеделието."

Сталин никога не се отказва, дори след като в резултат от политиката му, страната преживява още един глад, от 1931 до 1933 г. Насилствената колективизация през тези няколко години отнема живота на от 5 до 7 милиона души.

 


 

Този уебсайт използва cookies