призрак комунизъм управлява света

Вече 19 години духовната практика Фалун Дафа е преследвана от управляващата комунистическа партия в Китай. Десетки милиони хора, следващи принципите на Фалун Дафа — Истинност, Доброта, Търпение — и опитващи се да бъдат добри граждани и да имат добро здраве, са преследвани заради духовните си убеждения.

Китай пренася репресиите зад граница, посредством дипломатическите си представителства и сфери на влияние. Така жертви на тези репресии са не само китайци, но и жители на над 100 държави, където има привърженици на Фалун Дафа, включително България.

По тази причина смятаме, че е важно да публикуваме книгата "Как призракът на комунизма управлява нашия свят" на медията Епок Таймс, с надеждата повече българи да осъзнаят истинската му същност и така да получат по-ясна представа защо Фалун Дафа е преследвана от комунистическата партия.

Редакционна колегия на ИЦФДБ


Медията Епок Таймс започна да публикува серия от преводи от китайски език на нова книга със заглавие "Как призракът на комунизма управлява нашия свят" на Редакционната колегия на книгата "Девет коментара за комунистическата партия".

Съдържание:

1. Комунизмът е дявол, целящ унищожението на човечеството

2. Начините и средствата на дявола

3. Комунизмът е идеологията на дявола

4. Метафизическо разбиране за дявола

5. Многото лица на дявола

6. Социализмът като предварителен етап на комунизма

7. Придаването на романтичен характер на комунизма

8. Унищожаването на културата и нравствеността от дявола

9. Завърнете се към Бог, възстановете традицията, избегнете плана на дявола

Рухването на комунистическите режими в Съветския съюз и Източна Европа отбеляза края на дълга половин век Студена война между капиталистическия и комунистическия лагери в Изтока и Запада. Така мнозина бяха оптимистично настроени, поддържайки убеждението, че комунизмът е станал реликва от миналото.

Тъжната истина, обаче е, че вместо това, магически преобразената комунистическа идеология стана силна и се загнезди по света. Налице са откровените комунистически режими като Китай, Северна Корея, Куба и Виетнам; налице са бившият Съветски съюз и източноевропейските страни, където комунистическата идеология и обичаи все още упражняват значително влияние; налице са африканските и южноамериканските страни, които опитват социализма под знамето на демокрацията и републиканизма — и след това са налице нациите на Европа и Северна Америка, чиито политики свързани с тялото са станали домакин на комунистически влияния, без хората дори да го осъзнават.

Комунизмът ражда война, глад, кръвопролития и тирания. Самите те са достатъчно ужасяващи, но вредата причинена от комунизма отива далеч отвъд това. Става все по-ясно за мнозина, че за разлика от коя да е друга система в историята, това, на което комунизмът обявява война, е самото човечество — включително човешките ценности и човешкото достойнство. В хода на един век, комунизмът утвърди внушителни диктатури в Съветския съюз и Китай; причини над 100 милиона неестествени смъртни случаи; пороби милиарди; и доведе света до ръба на ядрена война и по този начин, унищожение. Но по-важно е неговото умишлено и широко разпространено унищожаване на семейството, неговото подбуждане на обществен безпорядък, и неговите нападки над нравствеността, всички от които са пагубни за устоите на цивилизацията.

Каква, тогава, е природата на комунизма? Каква е неговата цел? Защо взема човечеството за свой враг? Как можем да го избегнем?

1. Комунизмът е дявол, целящ унищожението на човечеството

"Комунистическият манифест" започва: "Един призрак броди из Европа — призракът на комунизма." Употребата на термина "призрак" не беше приумица на Карл Маркс. Предговорът на тази книга твърди, че комунизмът не бива да бъде разбиран като идеологическо движение, политическа доктрина или провален опит за нов начин на подреждане на човешките дела. Вместо това, той би трябвало да бъде разбиран като дявол — зъл призрак изкован от омраза, изроденост и други природни сили във вселената.

Комунистическият призрак възприе формата на змия, след това тази на червен дракон, и дружи със Сатаната, който мрази Бог, и експлоатира същества и демони от ниско ниво, за да причинява опустошение за човека. Целта на призрака е да разруши човечеството, и докато божественото предлага спасение на човечеството, комунизмът казва на човека да не вярва, напада човешкия морал така че да отхвърли традицията, и става причина човек да не се вслушва в указанията на Бог и, накрая, да бъде унищожен.

След Студената война, отровата на комунизма не само продължи да вреди на бившите комунистически страни, но също се разпространи по цял свят. Идеологическата инфилтрация на комунизма накара призрака да повлияе на човешкото общество в глобален мащаб, и много хора дори мислят, че тъмните желания на комунизма са техни собствени. С това, хората губят своята способност да отсъждат правилно от грешно, да различават добро от зло. Това — конспирация на дявола — беше почти осъществено.

Така, докато призракът поздравяваше себе си, наслаждавайки се на своята зловеща победа, повечето хора мислеха, че е бил унищожен. Няма нищо по-опасно от това човечеството да е на ръба на унищожението и въпреки това, от незнание, да празнува неговия триумф.

2. Начините и средствата на дявола

Човекът беше създаден от Бог, и състраданието на боговете закриля човека от дълго време. Това дяволът го знаеше, и така се зае да прекъсне тази връзка, да поквари човека така, че боговете повече да не се грижат за него. Подходът на дявола е да руши културата, дадена на човечеството от боговете, да поквари човешката нравственост и по този начин да изврати човека и да го направи недостоен за спасение.

Добро и зло, Бог и дявол, живеят в сърцето на всеки човек; един живот може да потъне в морален упадък, или може да се издигне посредством морално усъвършенстване. Онези, които вярват в Бог, знаят, че чрез стремеж към морално поведение и мисъл, нечии праведни мисли могат да бъдат подсилени от боговете, и боговете ще позволят да се случат чудеса. Боговете също ще помогнат на нечия нравственост да се издигне по ниво, ще му помогнат да стане по-благороден човек, като в края му позволят да се завърне на Небето. Човек с нисък морал обаче е изпълнен с егоизъм: желание, алчност, невежество, високомерие. Докато боговете никога няма да признаят такива мисли и действия, дяволът ще ги увеличи, засилвайки егоизма и порочността, и манипулирайки човека да върши злосторничество, по този начин създавайки карма и причинявайки по-нататъшно морално разложение, докато, в края, само Адът чака. Ако моралните стандарти на човешкото общество като цяло западат, дяволът ще ускори тези тенденции с цел да причини още злосторничества, още карма и окончателното унищожение на човечеството.

Бурността на Европа започнала през 18-и век и съпътстващият морален упадък дадоха на дявола възможност. Той започна да руши, стъпка по стъпка, критериите за различаване на добро от зло. Насърчаваше атеизъм, материализъм, дарвинизъм и философията на борба. Дяволът избра Маркс за свой пратеник сред хората. "Комунистическият манифест" на Маркс от 1848 г. пропагандираше насилственото унищожаване на частните предприятия, социалните класи, нациите, религиите и семейството. Парижката комуна от 1871 г. беше първият му опит да завземе властта.

Неговите последователи твърдят, че политическата власт е централният въпрос на марксистката политическа наука; това е едновременно вярно и невярно. Да бъдем наясно с крайните цели на комунизма означава да можем да приемем, че политическата власт е едновременно важна и неважна за комунистическия проект.Тя е важна с това, че достъпът до политическа власт позволява бърз способ за широко разпространена поквара на човечеството. С лостовете на властта, комунистите могат да популяризират своята идеология с насилие и да изкоренят една традиционна култура само за десетилетия или години. При все това тя е също неважна с това, че дори без държавния апарат, дяволът има други средства за експлоатиране слабостите и недостатъците на човека; да мами, асимилира, принуждава, обърква и така да преобръща традиционната мисъл, да руши реда и да създава катаклизъм; и да разделя и владее, с цел да придобие глобален контрол.

3. Комунизмът е идеологията на дявола

Бог положи богата култура за човешкото общество на основата на вселенски ценности, постилайки пътя за хората да се завърнат на Небето. Комунизмът на дявола и традиционната култура на Бог са несъвместими.

В сърцевината на злия призрак са атеизъм и материализъм: сливане на елементи от германска философия, френска социална революция и британска политическа икономия, сглобени като светска религия предназначена да замести позицията преди заемана от Бог и ортодоксалните вярвания. Комунизмът превръща света в своя църква, донасяйки всички аспекти на социалния живот в своя обсег. Дяволът заема хорските мисли, карайки ги да въстанат срещу Бог и да захвърлят традицията. Ето как дяволът води човек към неговото собствено унищожение.

Дяволът избра Маркс и други за свои агенти, да се противопостави и унищожи принципите положени от Бог за човешкото общество. Той насърчава класовата борба и премахването на установените социални структури. В Изтока, той започна яростна революция и установи тоталитарна държава, която обедини политиката и светската религия. В Запада, той се заема с напредничав, ненасилствен комунизъм посредством високи нива на данъчно облагане и преразпределяне на благата. В световен мащаб, той се опитва да разпространи комунистическата идеология в политическите системи навсякъде, с цел да подкопава нациите-държави и да установява глобално управляващо тяло. Това е "раят на земята" обещан от комунизма, предполагаемо колективно общество без класа, нации или правителство, основано на принципите на "от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите".

Комунизмът използва своята програма за създаване рай на земята, за да популяризира атеистична концепция за "социален прогрес"; използва материализма, да подкопава духовните търсения на човечеството, включително вярата в божественото и религията, за да позволи на комунистическата идеология да се разпространи във всяка сфера, включително политика, икономика, образование, философия, история, литература, изкуство, социална наука, природна наука и дори религия. Като рак, комунизмът елиминира други вярвания, докато метастазира, включително вярата в Бог. Едно след друго, той унищожава националните суверенитет и идентичност, и морала и културните традиции на човечеството, по този начин водейки човека към унищожение.

В "Комунистическия манифест" Маркс заявява: "Комунистическата революция е най-радикалното скъсване с онаследените отношения на собствеността, затова не е чудно, че най-радикалното скъсване с онаследените идеи ще дойде в хода на нейното развитие." Така самият Маркс точно обобщава практиката на комунизма през последните близо два века.

Бог е източникът на морален ред, и нравствеността на Бог е вечна и непроменяща се. Моралните стандарти никога не бива да бъдат определяни от човека, нито могат да бъдат променени от човешка сила. Комунизмът се опитва да осъди нравствеността на смърт и да накара комунистическия Нов Човек да въведе нова нравственост. Но докато отрича истинската нравственост, комунизмът използва отрицателни методи, за да отстрани от човешката традиция всички положителни фактори, с цел отрицателните фактори да завземат света.

Традиционните закони произлизат от нравствеността и са предвидени да поддържат нравствеността. Комунизмът се опитва да раздели нравствеността от закона, после унищожава нравствеността посредством съчиняване на лоши закони и зловредно интерпретиране на традиционните такива.

Бог призовава човек да бъде добър; комунизмът агитира класова борба и пропагандира насилие и убийства.

Бог установи семейството като основната социална единица; комунизмът вярва, че семейството е проявление на частната, капиталистическа система и заплашва да го елиминира.

Бог дава на човек свободата да придобие богатство и правото на живот; комунизмът се стреми да елиминира частната собственост, да отчуждава активите, да повишава данъците, да монополизира кредита и капитала, и изцяло да контролира икономическия живот.

Бог установи формата, която нравственост, правителство, закон, общество и култура би трябвало да възприемат; комунизмът се стреми "насилствено да повали цялата съществуваща социална структура".

Бог предаде на човека уникалната форма на традиционно изкуство като средство да остави след себе си своя образ; традиционното изкуство напомня на човечеството красотата на небесата, подсилва вярата в Бог, издига нравствеността и подхранва добродетелта. Комунизмът, от друга страна, караше човек да боготвори изкривените модерни творби, артистични произведения, които задушават нашата божествена природа, дават пълна свобода на демоничния импулс към хаос и безредие, и манипулират света на изкуството чрез разпространяване на низки, грозни, уродливи, зли и упадъчни идеи.

Бог иска човек да бъде скромен и изпълнен с почит и възхита към божественото творение. Комунизмът съучастничи с демоничното и арогантността у човека, окуражавайки го да въстане срещу Бог. Чрез усилване на злото присъщо и неизбежно в човешката природа, той експлоатира идеята за "свобода", за да насърчава поведение неограничавано от нравствеността и освободено от чувство на дълг или бреме. Лозунгът "равенство" се използва, за да раздвижи завист и суета, докато човек е изкушаван от слава и материални интереси.

След Втората световна война, комунистите разшириха своята военна и икономическа империя, и комунистическият блок и свободният свят се сражаваха в продължение на десетилетия. Комунистическата доктрина стана светска религия в тези страни, неоспорваема истина написана в учебниците. Но другаде, комунизмът под различни маскировки, също пусна корен и има огромно влияние.

4. Метафизическо разбиране за дявола

Идеята за дявола, за която се говори в този текст, е такава за свръхестествена сила. Разбирането за типа нещо, което е призракът на комунизма, е един от ключовете към разбирането за хаоса, който дяволът е посял в света.

Казано просто, призракът на комунизма е съставен от омраза; той извлича своята енергия от омразата, която се надига в човешкото сърце.

Комунистическият призрак е свързан със Сатаната; понякога двамата са неразличими, затова няма да правим усилие да ги разглеждаме поотделно.

Подредбите на дявола са налице и в Изтока, и в Запада, във всяка професия и във всяка класа. Понякога силата му е разделена, понякога цялостна; понякога използва тази тактика, понякога онази. Не следва проста схема.

Дяволът е инициаторът на неограничена война срещу човечеството, която е превърнала религията, семейството, политиката, икономиката, финансите, военните дейности, образованието, академията, изкуството, забавлението, популярната култура, социалните дела и международните отношения в бойни полета.

Тъмната енергия на дявола може да се разпространи от една сфера, група или движение, в друга. След като движението срещу Виетнамската война затихна в Запада през 70-те години на миналия век, например, дяволът манипулираше непокорни младежи да насочат своята енергия в агитиране за феминизъм, загриженост за околната среда и легализиране на хомосексуализма. Други усилия на дявола бяха използвани да рушат устоите на западната цивилизация отвътре.

Дяволът може да превърне хора с недобро намерение в свои агенти в човешкия свят, използвайки лицемерие, за да мами състрадателни и невинни хора, които тогава стават негови апологети.

Агентите на дявола — повече от които дори не осъзнават своята роля — са навсякъде в обществото: от елита до средната класа и до по-ниските класи. Така, неговите дейности се проявяват понякога като започващи от дъното революции, понякога като започващи от върха конспирации, понякога като започващи от центъра реформи.

Дяволът може да променя форми и да съществува на множество места едновременно. Той използва нисши същества и призраци в други измерения, да вършат неговата работа; порнографията и наркотичната зависимост са инструменти, използвани от дявола. Тези същества се хранят от отрицателните енергии на човек, включително омраза, страх, отчаяние, високомерие, непокорност, завист, безразборност, ярост, безумие, бездействие и други.

Дяволът е потаен и пълен с лукавство. Той използва човешките сребролюбие, порочност и мрачина, да постига своите цели, и докато мисълта на човек е привлечена към тези качества, дяволът може да контролира този човек. Много пъти, хората мислят, че действат съгласно своите собствени мисли, но не успяват да осъзнаят, че са манипулирани.

5. Многото лица на дявола

Точно както дяволът има много имена, комунизмът се проявява по много начини. Демонът използва противоречиви позиции, за да мами: тоталитарен режим или демокрация; планова икономика или пазарна икономика; контрол над медиите или изобщо никакви ограничения на речта; противопоставяне на хомосексуализма в някои страни или легализиране на хомосексуализма в други страни; необуздано разрушаване на околната среда или шумни протести за защита на околната среда; и така нататък. Той може да се застъпва за яростна революция или да прегърне мирния преход. Може да се прояви като политическа и икономическа система или като като идеологическа тенденция в изкуството и културата; може да възприеме формата на чист идеализъм или хладнокръвен заговор. Комунистическите тоталитарни режими са само едно от проявленията на демона. Марксизъм-ленинизмът и маоизмът формират само един аспект от дяволските заблуждения.

Откакто утопичният социализъм се разви през 18-и век, светът видя появата на многобройни идеологически течения: научен социализъм, фабианов социализъм, хуманитаризъм, екосоциализъм, капитализъм на благоденствието, марксизъм-ленинизъм и маоизъм. Тези идеологии са два типа: комунизъм с насилие и комунизъм без насилие. Инфилтрацията и постепенното разяждане на статуквото са основните тактики възприети от видовете комунизъм без насилие.

Една от хитрините на дявола е да направи подредби в двата противоположни лагера на Изтока и Запада. Докато извършваше обширно нашествие в Изтока, той също сложи нова маска и се вмъкна в Запада. Фабиановото общество на Великобритания, Социалдемократическата партия на Германия, Вторият интернационал на Франция, Социалистическата партия в САЩ и много други социалистически партии и организации разпръскват семената на разрушение в Западна Европа и Северна Америка. По време на Студената война, кръвопролитията, концентрационните лагери и гладът и чистките в Съветския съюз и Китай накараха някои хора на Запад да броят себе си за щастливци, че все още живеят в лукс и свобода. Някои социалисти публично осъдиха насилието на Съветския съюз от хуманитарни подбуди, което доведе мнозина да отслабят бдителността си около тях.

Демонът на комунизма обитава множество сложни образи в Запада и действа под много знамена, правейки защитата от него почти невъзможна. Следните школи или движения или водеха началото си от комунизма, или използваха комунизма да постигнат своите цели: либерализъм, прогресивизъм, Франкфуртска школа, неомарксизъм, критическа теория, контракултурата от 60-те години на миналия век, антивоенно движение, сексуална революция, легализиране на хомосексуализма, феминизъм, защита на околната среда, социална справедливост, политическа коректност, Кейнсианска икономика, авангардни арт школи и мултикултурализъм.

6. Социализмът като предварителен етап на комунизма

В Запада, мнозина гледат на социализма и комунизма поотделно, което предоставя плодородна почва за процъфтяване на социализма. Всъщност, според марксистко-ленинската теория, социализмът е просто предварителен етап на комунизма.

През 1875 г., в "Критика на Готската програма" Маркс изтъква идеята, че има първоначална фаза на комунизма, следвана от напреднала фаза. Заставен от промените в международното положение по онова време, Фридрих Енгелс в своите по-късни години също предлага "демократичен социализъм", в който избори се използват за получаване на политическа власт. Демократичният социализъм бе възприет от социалдемократически партийни лидери и теоретици от Втория интернационал, и доведе до левите партии в много капиталистически страни по света днес. Ленин въведе ясни определения за социализма и комунизма: той разглежда социализма като предварителна фаза на комунизма, а комунизмът се развива на база на социализма.

И така, ясно е, че социализмът винаги е бил част от марксизма и международното комунистическо движение. Публичната собственост и плановата икономика на социализма са част от първоначалната подготовка за комунизма. Понастоящем, докато клонове на социализма или леви доктрини популярни в Запада, изглеждат на повърхността несвързани с комунизма, те са просто ненасилствени форми на комунизма. Вместо насилствени революции, за придобиване на власт в Запада се използват избори. Вместо явна публична собственост, високото данъчно облагане в западните страни играе същата роля. Вместо планирана от държавата икономика, западните системи за социални грижи се използват да подкопават капитализма. Левите партии в западните държави считат системите за социална сигурност и социални грижи, за важен аспект от реализирането на социализма.

Когато бъдат осъждани престъпленията на комунизма, насилието и кръвопролитията не бива да са единственият фокус — човек би трябвало да може да види опасностите, които носи самият социализъм. Комунизмът в своите ненасилствени форми е измамил и объркал умовете на хората, под маската на разни клонове на социализма. За да разбере комунизма, човек няма избор освен да признае неговата предварителна фаза, тъй като комунизмът се развива по-натам от тази предварителна фаза, вместо да узрее за една нощ. Точно като живо същество, той расте постепенно.

Някои социалистически или обезпечаващи социални грижи държави в Запада използват идеята за "общността", за да пожертват индивидуалните свободи. Гражданите в тези страни запазват известни политически свободи, тъй като марката на социализма там все още предстои да бъде добре развита. Но социализмът не е статично понятие: социалистическите страни поставят равния резултат като основна цел, и така, те непременно лишават хората от тяхната свобода. Неизбежно, социализмът претърпява преход към комунизма, докато хората непрекъснато биват лишавани от своите индивидуални свободи.

Ако свободна страна се превърнеше в тоталитарен режим за една нощ, драстичният контраст между пропаганда и реалност би оставил повечето хора шокирани. Мнозина биха въстанали, или поне биха се съпротивлявали пасивно. Това би довело до високи разходи за тоталиталното управление, и режимът вероятно ще има нужда да извърши масово кръвопролитие, за да елиминира съпротивата. Това е една от главните причини, поради които Съветският съюз и Китайската Народна Република се въвлякоха в масови убйства на свои собствени граждани в мирно време.

За разлика от тоталитарните режими, социализмът в демократичните държави бавно "изяжда" човешките свободи посредством законодателство — като метафората за сварената жаба. Процесът на утвърждаване на социалистическа система отнема десетилетия или поколения, оставяйки хората постепенно вцепенени, потънали в забрава и привикнали към социализма, всички от които усилват измамата. Същността и целта на този тип постепенен социализъм е не по-различна по съдържание от насилствената форма.

Социализмът използва идеята за гарантиране на "равни права" посредством законодателство, докато в действителност дърпа надолу моралните ценности и лишава хората от свободата да клонят към доброта. При нормални обстоятелства, хора от всякакви видове по естествен начин се различават в своите религиозни вярвания, морални стандарти, културна грамотност, образователна подготовка, интелигентност, сила на духа, прилежност, чувство за отговорност, агресивност, иновативност, предприемчивост и други. Разбира се, невъзможно е да се наложи равенство чрез внезапно издигане на онези на по-ниски нива, така че вместо това, социализмът изкуствено ограничава онези на по-високи нива.

Особено по отношение на моралните ценности, социализмът на Запада използва претекст като "анти дискриминация", "ценностен неутралитет" или "политическа коректност", за да напада основната нравствена прозорливост. Това се равнява на опит за елиминиране на нравствеността като такава. Това стана заедно с узаконяването и нормализирането на всички форми на анти-теистична и богохулна реч, сексуални извращения, демонично изкуство, порнография, хазарт и употреба на наркотици. Резултатът е вид обратна дискриминация срещу онези, които вярват в Бог и се стремят към морално издигане, с цел те да бъдат маргинализирани и накрая премахнати.

7. Придаването на романтичен характер на комунизма

До ден днешен, има многобройни хора в Запада, които таят романтични фактазии за комунизма. При все това те никога не са живели в комунистическа страна и понасяли страданието там, и затова нямат разбиране какво всъщност означава комунизмът на практика.

По време на Студената война, много интелектуалци, художници, журналисти, политици и млади студенти от свободния свят отидоха в Русия, Китай ил Куба като туристи и пътешественици. Това, което видяха или по-скоро което им беше позволено да видят, беше напълно различно от живата реалност на хората в онези страни. Комунистическите страни са усъвършенствали своето мамене на чужденците: всичко, което чуждестранните посетители видяха, беше внимателно изработено за техните вкусове, включително образцови села, фабрики, училища, болници, детски градини и затвори. Администраторите, на които се натъкваха, бяха членове на комунистическата партия или други, считани за политически благонадеждни.

Екскурзиите бяха репетирани. Те бяха приветствани с цветя, вино, танци и песни, банкети и усмихнати деца и чиновници. Тогава бяха отвеждани да видят хора работещи усилено, способни да говорят свободно като равни; студенти учещи усилено; и прелестни сватби.

Това, което не успяха да видят бяха показните съдебни процеси, масови присъди, линчувания от тълпата, публични унижения, похищения, строг тъмничен затвор, принудителни трудови лагери, масови убийства, кражба на земя и собственост, глад, недостиг на обществени услуги, липса на неприкосновеност на личния живот, подслушване, наблюдение, наглеждане от съседи и информатори навсякъде, и жестоки политически борби в ръководството и разточителен лукс при елита.

Особено не видяха страданието на обикновените хора.

Посетителите объркаха това, което беше поставено за тях, за стандарт в една комунистическа страна. Тогава те рекламираха комунизма в Запада чрез книги, статии и речи, и много от тях не знаеха, че са били измамени. Малък брой виждаха пропуквания в постройката, но много от тях тогава паднаха в друг капан: те виждаха себе си като "събратя пътешественици" и възприеха китайското отношение на "не простиране на мръсно пране пред външни хора". Масовите убийства, гладът и потисничеството на комунистическите страни, разсъждаваха те, са просто част от цената на прехода към комунизма. Бяха сигурни, че докато пътят към комунизма е уродлив, бъдещето е светло. Отказаха да кажат истината, защото това би очернило името на "социалистическия проект". Нямайки смелост да кажат истината, те избраха срамно мълчание.

Всеки е свободен и равен, където няма потисничество и лишаване от собственост, където има голямо материално изобилие, където всеки дава според своята способност и получава съгласно своята необходимост — рай на земята, с всеки отделен човек способен да развива себе си свободно. Човешко общество от такъв вид съществува само като фантазия, и тази фантазия е използвана като примамка от дявола да мами човека.

В действителност, силата попада в ръцете на малък елит. Истински комунизъм е тоталитарен апарат, контролиран от малка група, които използват своя монопол върху властта да потискат, поробват и лишават мнозинството. Времето за това все още не е дошло в някои социалистически страни и така те изглеждат умерени. Когато условията узреят, всичко това ще се промени, и наивните поддръжници на социалистическа утопия ще открият, че е твърде късно за съжаления.

8. Унищожаването на културата и нравствеността от дявола

Поставянето от дявола на свои агенти във всяка сфера и нация е накарало невежите и лековерните да ускорят своето пътуване към унищожението.

Комунизмът учи хората да се опълчат на вярата в Бог и да захвърлят божественото. Едновременно, той започва атаки срещу религиите отвън, докато също манипулира хората да опорочават религията отвътре. Религиите са политизирани, комерсиализирани и превърнати в забавление. Многобройни морално покварени духовници предлагат погрешни интерпретации на религиозни текстове, подвеждайки своите последователи и отиват дотам да извършват прелюбодеяние със свои миряни, или дори педофилия.

Хаосът е оставил искрените вярващи озадачени и лишени от надежда. Само преди век, непоколебимата вяра в Бог беше сигнал за нравствено благоприличие. Сега, религиозните вярващи са смятани за глупави и суеверни. Те не споделят своите вярвания с другите, дори не обсъждат своята вяра сред приятели, от страх да не им се присмеят.

Друга важна цел на комунизма е унищожението на семейството, използвайки идеи като полово равенство и "споделяне на богатството и съпругата". 20-и век, по-специално, беше домакин на модерни феминистки движения, които насърчаваха сексуалната свобода, размиването на разликите между половете, атаки срещу така наречения "патриархат" и отслабване ролята на бащата в семейството. Те промениха определението за брак, насърчиха легализирането и легитимирането на хомосексуализма, рекламираха правата на развод и аборт, и използваха политиките за социални грижи, ефективно да поощряват и субсидират самотното родителство. Всичко това резултира в рухване на семействата и доведе до повече случаи на бедност и престъпления. Това е една от по-тревожните трансформации в обществото през последните няколко десетилетия.

В политическата сфера, докато комунистическите режими продължиха със своите строги диктатури, партийните политики в свободните общества достигнаха точка на криза. Комунизмът експлоатира вратичките в правните и политическите системи на демократичните нации в опит да манипулира основните политически партии. За избирателна победа, политиците прибягнаха до мръсни трикове и дадоха обещания, които никога не биха могли да спазят.

Резултатът от влиянието на комунизма е, че политическите партии по света са често някъде в ляво на политическия спектър, пропагандирайки високи данъци, високи разходи за социални грижи, голямо правителство и интервенционизъм — всички от които се стремят да гарантират със законодателство. Поведението на правителството играе огромна роля в моделирането на обществото, и с клонящо на ляво правителство, лявата идеология накрая инфилтрира цялото общество, подкрепена с индоктриниране на младежите, които на свой ред накрая избират кандидати с по-ляв уклон.

Академията, която се предполага да играе ролята да предава същината на мъдростта и културата на вековете, също е покварена. През първата половина на 20-и век, призракът на комунизма се погрижи за системно разрушаване на образователната система. Китай, известен със своята задълбочена древна култура, бе подложен на Движението за нова култура дори преди основаването на комунистическата партия. Това беше част от усилието да отдели китайците от техните традиции. След като комунистите завзеха властта, те национализираха образователната система и изпълниха учебниците с партийна идеология, трансформирайки поколенията с млади китайци в свирепи "вълчета".

В Запада, призракът пусна в ход прогресивното образователно движение, използвайки знамето на науката и прогреса, за да получи контрол върху философията, психологията, педагогиката и накрая върху цялата академия, и по този начин да промива мозъците на учители и образователни администратори. Гимназиалното образование започна да изключва правоверни идеи и традиционна нравственост; академичните стандарти бяха снижени, за да направят учениците по-малко езиково и математически грамотни, и по-малко способни да формират свои собствени преценки и да използват здрав разум. Атеизъм, теория на еволюцията, материализъм и философия на борба бяха насадени в учениците.

След контракултурата през 60-те години на миналия век, застъпници за политическа коректност станаха мисловна полиция, принуждавайки учителите да индоктринират учениците с всякакъв вид изкривени идеи. Учениците сега завършват училище без силен морален компас, без основа в своята собствена култура, липсва им здрав разум и чувство за отговорност, и са оставени сляпо да следват тълпата, по този начин присъединявайки се към упадъчната тенденция на обществото.

Там в обществото, има злоупотреба с наркотици, нарастващи нива на престъпност, медийна сфера пълна със секс и насилие, изкуство, което третира гротеската като красота, и всички видове зли култове и окултни групи. Младите хора сляпо боготворят филмови и телевизионни звезди, губят времето си в онлайн игри и социални медии, и свършват обезсърчени и деморализирани. Безсмисленото насилие на тероризма срещу невинни нарушава всички морални параметри установени от традицията и кара хората да се тревожат отчаяно за сигурността на света и какво ще донесе бъдещето.

9. Завърнете се към Бог, възстановете традицията, избегнете плана на дявола

Човешката цивилизация беше предадена на човека от боговете. Китайската цивилизация е станала свидетелка на процъфтяването на династиите Хан и Тан, а западната цивилизация достигна своя връх през Ренесанса. Ако човешките същества могат да поддържат цивилизацията, която боговете са им дали, тогава когато боговете се завърнат, човек ще е способен да поддържа връзка с тях и да разбира Закона, който те преподават. Ако хората унищожат своята култура и традиция, и нравствеността на обществото се срине, тогава когато боговете се завърнат, хората няма да могат да разберат техните божествени учения, защото тяхната карма и грехове са твърде големи, и тяхното мислене се е отклонило толкова надалеч от предписанията на божественото. Това е опасно за човечеството.

Това е епоха на отчаяние и надежда, съществуващи едновременно. Онези, които не вярват в Бог, прекарват живота си в чувствено удоволствие; онези, които вярват в Бог, очакват Неговото завръщане в объркване и безпокойство.

Комунизмът е бич за човечеството. Неговата цел е унищожението на човечеството и неговите подредби са щателни и точно определени. Заговорът е толкова успешен, че е почти изпълнен до завършек, и сега дяволът управлява нашия свят.

Древната мъдрост на човечеството ни казва това: една праведна мисъл побеждава сто злини, и когато Буда природата на човек се появи, тя разтърсва света в десет посоки. Дяволът изглежда могъщ, но е нищо пред Бог. Ако хората могат да поддържат своите искреност, добродушие, състрадание, толерантност и търпение, те ще бъдат закриляни от Бог, и дяволът няма да има власт над тях.

Милосърдието на Създателя е безгранично, и всяко живо същество има шанс да избегне катастрофата. Ако човечеството може да възстанови традицията, издигне нравствеността и чуе състрадателния зов на Създателя и Божествения Закон, който предоставя спасение, човек ще може да се справи с опита на дявола за унищожение, ще поеме по пътя към спасението и ще се придвижи към бъдещето.

Източник: https://www.theepochtimes.com/how-the-specter-of-communism-is-ruling-our-world-introduction_2547882.html


 

Този уебсайт използва cookies