жена медитация Фалун Дафа

Беше лятото на 2005 г. За по-малко от четири месеца и без това изнемощялото ми тяло изгуби още пет килограма и половина. Бях толкова слаба, че спря дори менструацията ми.

Тази драматична загуба на тегло беше резултат от много строга диета, предписана ми от един хиропрактик. Според него, тялото ми не можеше да разгражда мазнини и въглехидрати.

Неговото лечение беше едно от много други, които търсех по онова време, с надеждата да подобря здравето си и да изкарам нормална бременност.

Две години по-рано преживях болезнен спонтанен аборт, който накара мен и съпруга ми да се запитаме дали изобщо някога ще можем да имаме деца. Дълги години страдах от различни здравословни проблеми и тази бременност най-накрая ни даде надежда. Но явно не беше писано.

Изпълнена със скръбта и разочарованието, съпътстващи подобна трагедия, потърсих помощ от всеки възможен източник, за да възстановя здравето си и отново да забременея. Наистина исках да бъда майка.

Посетих различни лекари и други здравни специалисти, опитах множество алтернативни лечения, но нито едно от тях не подейства.

Докато здравето ми продължи да се влошава от гладната диета на хиропрактика, изпаднах в депресия и мечтите ми за деца и добро здраве изглеждаха неосъществими.

Добрите новини са, че още същата година успях да възвърна здравето си благодарение на случайна среща с моя стара приятелка.

Когато видя немощната ми фигура, тя се просълзи, защото ѝ напомних на друга нейна близка, която беше изгубила битката с рака. Тази среща ме накара да осъзная колко нелепо бе да преследвам бременност и удовлетворение, като излагам здравето си на значителен риск. Постигах точно обратното на това, което възнамерявах!

Преживяването ми напомни и за пътя, по които бях поела малко преди да пометна. Това беше път, който щеше да ми помогне истински да се погрижа за себе си, ако не бях толкова увлечена в лекуването на здравословните си проблеми и преследването на щастлив живот.

Здравето и тонусът ми се подобриха, след като преоткрих този път, и оттогава постоянно се подобрявам. Споделям своята история, за да ви разкажа как една традиционна практика за самоусъвършенстване ми помогна да стъпя обратно на краката си. Знам, че тя е помогнала и на много други хора.

Тежко детство

Като дете страдах от множество здравни проблеми.

Когато бях на три години и половина, се разболях от пневмония и кашлях толкова силно, че разтегнах мускул на гърба си. Спомням си как получавах остри болки в гърдите, всеки път, когато легнех рязко по гръб.

Винаги се опитвах да легна първо настрани, за да не ме заболи. Когато бях осем или деветгодишна, помня как казах на майка си: "Мамо, имам чувството, че са ме простреляли."

По онова време никой нямаше обяснение за моето състояние. Години по-късно един лекар ми каза, че може да се дължи на задържан в тялото газ. Сега осъзнавам, че никога не можех да си поема въздух напълно. С времето, това доведе до още проблеми като умора и затруднения в храносмилането.

Когато бях десетгодишна, преживях произшествие с велосипед, което доведе до временна слепота и разстройство в познавателните ми способности.

Преди произшествието бях много добра по правопис и четене, и получавах добри оценки без особени усилия. Но след него нещата се промениха: от пълна отличничка без много учене станах посредствена ученичка с ниски оценки. Имах очевидни проблеми с концентрацията и паметта.

Това породи у мен силно чувство на неприязън и завист към онези, които нямаха нужда да полагат толкова усилия колкото мен. Всеки път, когато някой от семейството или съучениците ми направеше нещо добре или получеше награда и похвала, се изпълвах със завист, и имах усещането, че изоставам от всички останали. Чувствах се безнадеждно и в безизходица.

Когато станах на 21 години, започнах да страдам от много силно главоболие. Две години по-късно невролог ме диагностицира с вродено мозъчно увреждане и две големи кисти в задната част на мозъка. Скоро се подложих на операция за тяхното премахване.

Но симптомите не изчезнаха, дори се влошиха. Освен постоянно главоболие, затруднено храносмилане и умора, се появиха гинекологични увреждания, проблеми с щитовидната жлеза и диабет.

Научна степен по психология

Въпреки здравословните си проблеми, положих огромни усилия и се дипломирах като психолог.

Психологията беше най-естественият избор на кариера за мен. Тъй като съм най-малкото от три деца, често имах чувството, че нямам мнение или поне нямах толкова изразено и интелигентно такова, като това на моя брат и сестра. Това чувство на малоценност се засили с втория брак на баща ми, от който той получи още три деца, всички от които по-възрастни от мен и живеещи у дома.

Чувствайки се незабележима и безгласна, станах много свита и мълчалива. Прекарвах много време, наблюдавайки другите и жадувах за някого, с когото да мога да разговарям и който да не ме съди, а да ми помогне да се почувствам защитена и вдъхновена.

Исках да бъда човек, който помага на другите, когато са в затруднение, когато имат нужда да намерят своя глас и да се справят с много от предизвикателствата, пред които аз самата трябваше да се изправя.

В колежа завърших едновременно психология и изкуства. След дипломирането си, давах консултации, а по-късно започнах работа като специалист в психиатриатрична болница за възрастни хора във Филаделфия, американския щат Пенсилвания.

След две години на тази работа, се върнах в университета и през 2001 г., на 32 години станах доктор по клинична психология.

Джесика Русо е клиничен психолог и живее във Филаделфия, САЩ.

Източник: https://www.ntd.tv/inspiring/persecution-in-china/psychologist-overcomes-miscarriage-illness-and-finds-path-to-hope-confidence-in-life.html


 

Този уебсайт използва cookies