специални серии комунизъм дявол

Вече 19 години духовната практика Фалун Дафа е преследвана от управляващата комунистическа партия в Китай. Десетки милиони хора, следващи принципите на Фалун Дафа — Истинност, Доброта, Търпение — и опитващи се да бъдат добри граждани и да имат добро здраве, са преследвани заради духовните си убеждения.

Китай пренася репресиите зад граница, посредством дипломатическите си представителства и сфери на влияние. Така жертви на тези репресии са не само китайци, но и жители на над 100 държави, където има привърженици на Фалун Дафа, включително България.

По тази причина смятаме, че е важно да публикуваме книгата "Как призракът на комунизма управлява нашия свят" на медията Епок Таймс, с надеждата повече българи да осъзнаят истинската му същност и така да получат по-ясна представа защо Фалун Дафа е преследвана от комунистическата партия.

Редакционна колегия на ИЦФДБ

***
Медията Епок Таймс започна да публикува серия от преводи от китайски език на нова книга със заглавие "Как призракът на комунизма управлява нашия свят" на Редакционната колегия на книгата "Девет коментара за комунистическата партия".

Съдържание

Въведение
1. Сатанинските произведения на Карл Маркс 
2. Исторически контекст на марксизма
3. Френската революция
4. Комунизмът дебютира в Париж
5. Първо Европа, после света
Препратки

Въведение

Много от пророчествата предсказани в ортодоксалните религии, са се сбъднали, както и предсказанията направени от Нострадамус и пророчествата предадени от култури по света, от Перу до Корея. В китайската история има изненадващо точни пророчески текстове: от династията Хан до династията Мин. [1]

Тези предсказания ни казват важната истина, а именно: че историята не е случаен процес, а драма, в която поредицата от главни събития вече е предварително установена. В последните дни, които може и да възвестяват началото на нов исторически цикъл, всички религии по света чакат едно: пристигането на Създателя в човешкия свят.

Всички драми имат кулминация. Въпреки че дяволът е направил своите подредби с цел да унищожи човечеството, всемогъщият Създател има Свои средства да пробуди хората по света, да им помогне да избегнат обвързването с дявола и да им предложи спасение. Днес, в последната епоха преди явяването на Създателя, се разгръща решаващата битка между доброто и злото.

Ортодоксалните религии по цял свят са предсказали, че в епохата на завръщането на Създателя, светът ще бъде затрупан с демони, гадости и зловещи събития, докато човечеството губи своите морални задръжки. Това не е нищо друго, а светът днес.

Състоянието на упадък, пред което сме изправени днес, е в процес на развитие от дълго време. То започна преди стотици години, с възхода на своята движеща сила: атеизма и заблуждаването на човечеството. Карл Маркс създаде идеология, която обхваща заблуждаването във всички негови вариации, а Владимир Ленин приложи теорията в безмилостна практика.

Маркс обаче не беше атеист. Той следваше култа към дявола и стана демонът, чиято мисия беше да попречи на човека да разпознае Създателя в последните дни.

1. Сатанинските произведения на Карл Маркс

През своя живот, Маркс публикува много книги, най-известната от които е "Манифест на комунистическата партия" от 1848 г. и трите тома на "Капиталът", публикувани между 1867 г. и 1894 г. Тези творби формират теоретичната основа за комунистическото движение.

Това, което е по-слабо известно е, че животът на Маркс е процес, в който той предава душата си на дявола и става негов агент в човешкия свят.

В своята младост, Маркс е отдаден християнин. Той е възторжен вярващ в Бог, преди да бъде завладян от своята демонична трансформация.

В своето ранно стихотворение "Молитва на отчаяния", Маркс пише за намерението си да отмъсти на Бог:

И бог отне от мен всичко мое
В проклятието и терзанието на съдбата.
Всички негови светове са си отишли безвъзвратно!
Не ми остава нищо друго освен мъст!

С гордост ще дам израз на своята мъст,
Срещу това същество, що въздигна Господаря,
Направи моята сила кърпеж от слабости,
Остави по-доброто от мен без награда!

Ще издигна високо своя трон,
Студен, ужасен ще е неговият връх.
За негов фалшборт — суеверен страх,
За негов фелдмаршал — най-черната агония.
 [2]

В писмо до баща си, Маркс описва промените, които преживява: "Падна завеса, моята светая светих е разгромена, и на нейно място трябваше да застанат нови богове. … Обзела ме е истинска тревога и няма да мога да успокоя развълнуваните духове, докато съм в твоето драгоценно присъствие." [3]

В своето стихотворение "Бледата девица", Маркс пише:

От рая се отказах, знам това добре.
Моята душа, някога предана на Бога, е избрана за Ада.
 [4]

Близките на Маркс ясно забелязват промяната у него. На 2 март 1837 г., баща му пише: "Твоят напредък, скъпата надежда някой ден да видя името ти като велик известен човек и твоето светско благополучие не са единствените желания в сърцето ми. Това са илюзии, които имах дълго време, но мога да те уверя, че тяхното сбъдване няма да ме направи щастлив. Само ако сърцето ти остане чисто и бие по човешки начин, и ако никой демон не успее да отчужди твоето сърце от по-добри чувства, само тогава ще съм щастлив." [5]

Една от дъщерите на Маркс пише, че когато била малка, Маркс разказвал на нея и нейните сестри много приказки. Нейната любима била за интригуващата история на Ханс Рьокле, магьосник, на когото никога не му достигали парите и който нямал друг избор, освен да продава прекрасните си кукли на дявола. [6]

Това, което Маркс продава на дявола в замяна на своя успех, е своята собствена душа. Описвайки себе си в "Цигуларят", Маркс пише:

Така! Забивам, забивам без грешка,
моят кърваво-черен меч пронизва душата ти.
Това изкуство Бог нито иска, нито знае,
то скача до мозъка от Адските черни мъгли.
Докато сърцето се омагьоса, докато сетивата се разлюлеят:
със Сатаната съм сключил сделка.
Той чертае знаците, отмерва ми време,
свиря марша на смъртта бързо и свободно.
 [7]

В биографичната книга "Маркс", авторът Робърт Пейн пише, че историите, които Маркс разказва, могат да бъдат възприемани като алегория за собствения му живот и че изглежда така, сякаш той съзнателно е действал от името на дявола. [8]

Душата на Маркс се обръща към злото. В своята ярост срещу Бог, той се присъединява към дяволския култ. Американският политически философ Ерик Фьогелин пише: "Маркс знаеше, че е бог, създаващ един свят, не искаше да бъде създанието. Не искаше да вижда света от перспективата на съществуванието на едно създание… Искаше да вижда света от гледната точка на съвпадението на противоположностите (coincidentia oppositorum), т.е. от позицията на Бог." [9]

В стихотворението "Човешка гордост" Маркс изразява желанието си да се откъсне от боговете и да застане наравно с тях:

Тогава хвърлям ръкавицата
презрително в лицето на Света.
Там долу гигантското женско джудже скимти, 
хвърля се, не може да прекърши моето щастие.
Подобно на Бог аз смея
през това разрушено царство триумфално да бродя.
Всяка дума е дело и огън,
И гръдта ми като тази на Създателя.
 [10]

Маркс въстава енергично срещу божественото. "Копнея да отмъстя на Този, Който управлява отгоре." "Идеята за Бог е ключова при една извратена цивилизация. Тя трябва да бъде унищожена." [11]

Скоро след като Маркс умира, прислужничката му Хелене Демут казва за него: "Беше богоязлив човек. Когато беше много болен, се молеше сам в стаята си пред ред запалени свещи, със завързан шивашки метър около челото." [12]

Молитвата на Маркс, според учени, не била нито християнска, нито еврейска, но истинският Маркс не бил атеист.

През човешката история, великите мъдреци преподават на съзнателните същества за пътя към просветлението и полагат основите на световните цивилизации. Исус Христос полага основата на християнската цивилизация, а мъдростта на Лао Дзъ е основата на таоизма (даоизма), централният стълб на китайската философия. В древна Индия, ученията на Шакямуни водят до будизма. Произходът на тяхната мъдрост е чудо. Исус бил на практика неук. Докато другите мъдреци може да били начетени, те получили своите прозрения чрез просветление в самоусъвършенстването, а не чрез обикновено обучение.

Теориите на Маркс касаят работата на по-ранни интелектуалци, но в крайна сметка произлизат от злия призрак. В поемата си "На Хегел", той пише:

След като открих висините на нещата и дълбините им също,
груб съм аз като Бог, покрит с тъмнина като Бог.
 [13]

Съгласно подредбите на призрака, Маркс влиза в човешкия свят и създава култа към комунизма, за да опорочи човешкия морал, човечеството да се отрече от боговете и да обрече себе си на вечно мъчение в Ада.

2. Исторически контекст на марксизма

За да разпространи марксизма, злият призрак полага разнообразни интелектуални и социални основи. Ще разгледаме два елемента, служещи като контекст за зараждането на комунизма.

Учени вярват, че теорията на Маркс е силно повлияна от Хегел и Лудвиг Фойербах. Фойербах е ранен отрицател на Божието съществувание. Той вярва, че религията не е нещо повече от разбиране за "безкрайността на възприятието", т.е., че хората са изобретили Бог, представяйки си своите собствени способности в разширена версия. [14]

Теорията на Фойербах хвърля известна светлина върху въпроса как комунизмът възниква и се разпространява. Напредъкът в науката, механизацията, материалните блага, медицината и свободното време създават впечатлението, че щастието е функция на материалното богатство. Следователно, всяко неудовлетворение трябва да възниква от социални ограничения. Изглежда, че с материален напредък и социална промяна, хората биха имали средствата да изградят утопия без каквато и да било необходимост от Бог. Това гледище е основното средство, с което хората са примамвани и по-късно посвещавани в култа към комунизма.

Фойербах не е първият, който отрича християнството и Бог. Фридрих Щраус поставя под въпрос истинността на Библията и божествеността на Исус в своята книга "Животът на Исус" от 1835 г. Можем да проследим такива атеистични идеи до Просвещението през 17-и и 18-и век, или, ако е необходимо, до времето на древните гърци. Но това не е целта на тази книга.

Макар Марксовият "Манифест на комунистическата партия" да е написан над десетилетие преди публикуването на "Произход на видовете" на Чарлс Дарвин, теорията за еволюцията предоставя на Маркс привидна научна основа. Ако всички видове по естествен начин възникват в резултат на "естествен подбор" и човешките същества са просто най-напредналите сред организмите, тогава няма място за Бог. Това, че теорията за еволюцията е пълна с пропуски и грешки, е добре документирано, но обсъждането на тази тема е извън обсега на тази книга.

През декември 1860 г., Маркс пише за Дарвиновата теория на своя сътрудник Фридрих Енгелс, хвалейки "Произход на видовете" като "книга, която съдържа основата на естествознанието за твоята гледна точка [исторически материализъм]." [15]

В писмо до социалиста и философ Фердинанд Ласал от януари 1862 г., Маркс казва: "Книгата на Дарвин е много важна и ми служи като естествонаучна основа за класовата борба в историята." [16]

Теорията за еволюцията в областта на естествените науки и материализмът в областта на философията предоставят на марксизма два мощни инструмента за заблуждаване и набиране на последователи.

Обществото претърпява дълбоки промени през живота на Маркс. През 1769 г. подобрените парни машини на Уат възвестяват първата Индустриална революция, като подменят малките занаятчийски общества с масово производство. Техническият напредък в земеделието освобождава излишна работна ръка, която се мести в градовете и се труди във фабрики. Свободната търговия води до нововъведения в продажбите и маркетинга.

Индустриализацията неизменно подпомага възхода на градовете и потока от хора, информация и идеи. В градовете, хората не са свързани помежду си толкова, колкото са в селата. В града, дори изгнаник може да пише книги. След прокуждането си от Германия, Маркс се мести във Франция, Белгия и дори Англия, където се установява в дикенсовата среда на лондонските бедняшки квартали.

Втората индустриална революция започва в късните години на Маркс, и донася електрификацията, двигателя с вътрешно горене и химическата промишленост. Изобретяването на телеграфа и телефона правят революция в комуникациите.

Всяка промяна хвърля обществото в смут, тъй като хората се боричкат, за да се адаптират към новата действителност и технологични промени. Мнозина не успяват, което води до поляризиране на имащи и нямащи, икономически кризи и други подобни. Този безпорядък създава зрели условия за разпространяване на марксисткото разглеждане на социалните норми и традиции като потискащи отживелици, които да бъдат унищожени. В същото време, докато технологията прави възможно преобразуването на природата в голям мащаб, безочливостта на човечеството расте.

Вместо марксизмът да бъде разглеждан като резултат от социален катаклизъм и съпътстващата го интелектуална тенденция, тези фактори би трябвало да бъде разбирани от гледната точка на плана на дявола да дестабилизира човечеството и да разпространява марксизма сред човешкия род.

3. Френската революция

Влиянието на Френската революция от 1789 г. е внушително и с огромни последици. Тя унищожава монархията, поваля традиционния обществен ред и слага начало на система на управление от тълпата.

Енгелс казва: "Революцията е със сигурност най-авторитарното нещо; тя е акт, с който една част от населението налага своята воля на останалата част, с пушки, щикове и оръдия—авторитарни средства, ако изобщо може да има такива; и ако частта-победителка не иска да се е сражавала напразно, тя трябва да поддържа своята власт със страха, който нейните оръжия вдъхват у реакционерите." [17]

Якобинският клуб, който взема властта след Френската революция, знае това добре. След като изпраща френския крал Луи XVI на гилотината, Червеният терор на якобинския лидер Максимилиан Робеспиер екзекутира 70,000 души, повечето напълно невинни. По-късни поколения пишат на надгробната плоча на Робеспиер:

Минувачо! Не печали се ти над моята съдба.
Можеше да бъдеш мъртъв ти, когато аз бях жив.
 [18]

Трите политики на политически терор, икономически терор и религиозен терор, практикувани от Якобинския клуб във Френската революция, изглеждат като прелюдия към тиранията на комунистическата партия.

Преди политическите убийства под ръководството на Ленин и Йосиф Сталин, френските революционери създават Революционния трибунал и монтират гилотини в Париж и на други места. Революционни комитети решават дали затворник е виновен, докато специални агенти на Националния конвент имат власт над военните и административните подразделения. Санкюлотите, или пролетариатът, имат статус на най-революционната класа.

Законът от 22 Прериал, въведен на 10 юни 1794 г., забранява предсъдебното производство и адвокатите, и изисква всяко осъждане да приключи със смъртна присъда. Вместо доказателства, за целта на произнасяне на присъда служат слухове, изводи и лично мнение. Разпространяването на закона силно разширява Червения терор, в който между 300,000 и 500,000 са хвърлени в затвор като заподозрени. [19]

По подобен начин, икономическият терор на якобинците изглежда като предговор към военния комунизъм, приложен в Русия от Ленин. Закон, приет на 26 юли 1793 г., прави скриването на нарушение, наказуемо със смърт. [20]

Един от най-големите противници на френските революционери е католическата вяра. По време на Червения терор, Робеспиер, художникът Жак-Луи Давид и техни поддръжници създават основана върху тенденции в Просвещението форма на атеизъм, наречена "Култ към разума" и целяща да замести католицизма. [21]

На 5 октомври 1793 г., Националният конвент отменя християнския календар и въвежда републиканския календар. На 10 ноември, катедралата Нотр Дам в Париж е преименувана на "Храм на разума", и актриса изобразяваща Богиня на разума, става предмет на боготворене за масите. Култът към Разума е бързо наложен из цял Париж. Само след седмица, остават само три действащи християнски църкви.

Религиозният терор изпълва Париж. Свещеници са арестувани масово, някои са екзекутирани. [22]

Френската революция не само предоставя модел за съветския режим, основан от Ленин. Тя е също тясно свързана с развитието на марксизма.

Франсоа-Ноел Бабьоф, утопист-социалист, който живее по време на Френската революция и е екзекутиран през 1797 г. за участието си в Съзаклятието на равните, прокламира отменяне на частната собственост. Маркс счита Бабьоф за първия революционер комунист.

Франция е силно повлияна от социалистическите идеологии през 19-и век. Съюзът на изгнаниците, който взема Бабьоф за свой духовен водач, се развива бързо в Париж. Германският шивач Вилхелм Вайтлинг се присъединява към Изгнаниците през 1835 г. Под негово ръководство, тайната организация се преименува на "Съюз на справедливите".

По време на среща през юни 1847 г., Съюзът на справедливите се слива с Комунистическия кореспондентски комитет, ръководен от Маркс и Енгелс, за да формира Съюза на комунистите (Комунистическа лига), ръководен от същите двама. През февруари 1848 г., Маркс и Енгелс публикуват основополагащото произведение на международното комунистическо движение: "Манифест на комунистическата партия".

Френската революция е само началото на дълъг период на социални вълнения из цяла Европа: революции и бунтове избухват едни след други от края на наполеоновото управление и засягат Испания, Гърция, Португалия, Германия, различни части на Италия, Белгия и Полша. Към 1848 г., революцията и войната се ширят из цяла Европа, предоставяйки оптимални условия за разпространяването на комунизма.

През 1864 г., Маркс и други учредяват Международното работническо сдружение, също познато като Първия интернационал, определяйки Маркс за духовен водач на движението на работниците комунисти.

Като действащ лидер на Първия интернационал, Маркс работи за създаване на ключова група от строго дисциплинирани революционери, които да обединяват работниците за бунт. В същото време, той намира за необходимо да изпъди от организацията онези, които са несъгласни с него. Михаил Бакунин, първият голям руски марксист, набира много членове за комунистическото движение, но Маркс го обвинява, че е агент на Царя и го изключва от Първия интернационал. [23]

През 1871 г., френският клон на Първия интернационал вдига първата комунистическа революция — Парижката комуна.

4. Комунизмът дебютира в Париж

Парижката комуна е създадена след поражението на Франция във френско-пруската война от 1870 г. Въпреки че френският император Наполеон III капитулира, пруските армии обсаждат Париж, преди да се оттеглят. Унижението от капитулацията, в съчетание с продължително недоволство сред френските работници, водят до голям бунт в Париж, и новосъздадената Трета френска република се оттегля във Версай, оставяйки столицата в политически вакуум.

През март 1871 г., Парижката комуна започва с въставането на въоръжени тълпи и бандити от най-нисшите слоеве на обществото, водени от социалисти, комунисти, анархисти и други активисти. Движението е в съдружие с и е силно повлияно от Първия интернационал. То цели да използва пролетариата като реактив на революцията, за да унищожи традиционната култура и преобрази политическата и икономическа структура на обществото.

Последват масови убийства и разрушения: въстаниците опустошават изящните обекти на културата, паметници и изкуство на Париж. Работник пита реторично: "За какво са ми паметници, опери, концерт-барове, щом никога не мога да стъпя там, понеже нямам пари?" [24]

Свидетел на погрома казва: "Горчиво, безмилостно и жестоко; и без съмнение, тъжно наследство от кървавата революция от 1789 г."

Друг описва Комуната като "революция с кръв и насилие" и "най-престъпният [акт], който светът е виждал някога". Участниците са "луди, опиянени от вино и кръв", а нейните водачи "безжалостни главорези... боклукът на Франция". [25]

Борбата между традицията и анти-традицията започва по време на Френската революция и продължава да се разгръща през следващите осем десетилетия. Почетният председател на Парижката комуна казва: "Два принципа споделят Франция: на законността и на народния суверенитет. ...Принципът на народния суверенитет обединява всички хора на бъдещето, масите, които, уморени от експлоатация, се стремят да разрушат рамката, която ги задушава." [26]

Екстремизмът на Комуната произхожда отчасти от изпълнените с омраза идеи на Анри дьо Сен-Симон, утопист социалист, който разглежда богатството на една страна като пропорционално на броя работници в нея. Той прокламира смърт за богатите, които смята за паразити.

В "Гражданската война във Франция", Маркс описва Комуната като комунистическа държава: "Пряката антитеза на империята беше Комуната. Викът за 'социална република', с който Февруарската революция бе възвестена от парижкия пролетариат, изрази неясен стремеж към република, която не само щеше да замени монархическата форма на класово управление, но и самата управляваща класа. Комуната беше категоричната форма на тази република." В допълнение, той пише: "Комуната целеше да премахне класовата собственост, която прави от труда на мнозинството, богатството на малцинството." [27]

Парижката комуна прокарва характеристиките на комунистическата революция. Колоната на победата, която чества Наполеон, е разрушена. Църквите са плячкосани, духовенството избито, а религиозните учения забранени в училищата. Въстаниците обличат статуите на светци в съвременни дрехи и им поставят в устите пушещи лули.

Жени участват в зверството с ентусиазъм, който понякога превишава този на техните другари мъже. Китаец на име Джан Дъи, който е в Париж по това време, описва положението така: "Сред въстаниците-главорези имаше не само мъже; в кървавата баня се включваха и жени... Настаняваха се във високи сгради и правеха пиршества с изтънчени блюда. Но удоволствието им бе кратко, тъй като не знаеха за прииждащата опасност. Навръх своето поражение, те плячкосваха и палеха сгради. Безценни съкровища бяха превърнати в пепел. Стотици въстанички бяха арестувани и признаха, че зад палежа са стояли главно жените." [28]

Необузданото безумие, съпровождащо падането на Парижката комуна, не е изненада. На 23 май 1871 г., преди да падне последната барикада, от управата на Комуната нареждат изгаряне на Люксембургския дворец (седалището на френския сенат), двореца Тюйлери и Лувъра. Сградите на операта, кметството, вътрешното министерство, правосъдното министерство, кралския дворец и луксозни ресторанти и първокачествени жилищни сгради от двете страни на Шанз-Елизе също по-скоро трябвало да бъдат разрушени, отколкото да попаднат в ръцете на правителството.

В 7 часа вечерта, членове на Комуната, която носят катран, асфалт и терпентин, запалват огньове на различни места в Париж. Великолепният дворец Тюйлери се изгубва в пламъци. За щастие, опитите на подпалвачите да изпепелят наблизо намиращия се Лувър, са парирани от пристигането на войските на Адолф Тиер, които потушават пожара. [29]

Маркс бързо пренаглася своята теория в навечерието на Парижката комуна. Единственото изменение, което прави с манифеста на комунистическата партия, е, че работническата класа трябва да разтури и унищожи държавния механизъм, а не просто да го превземе.

5. Първо Европа, после света

Обновеният манифест на Маркс прави комунизма дори още по-разрушителен по природа и с още по-широко влияние. На 14 юли 1889 г., шест години след смъртта на Маркс, 13 години след разпускането на Първия интернационал и 100 години след Френската революция, е възстановено Международното дружество на работниците. Марксисти се обединяват отново в това, което историците наричат Втори интернационал.

Напътствано от комунизма и издигащо лозунги като "освобождаване на човечеството" и "премахване на социалните класи", движението на европейските работници се утвърждава бързо. Ленин казва: "Услугите, направени от Маркс и Енгелс на работническата класа, може да се изразят в няколко думи: те научиха работническата класа да опознае себе си и да бъде наясно със себе си, и замениха мечтите с наука." [30]

Дяволът използва лъжи и индоктриниране, за да "зарази" популярни движения с комунистическата идеология. Все повече хора приемат неговата идеология. Към 1914 г., има близо 30 глобални и местни социалистически организации, и още безброй професионални съюзи и кооперации. По време на избухването на Първата световна война, има над 10 милиона членове на профсъюзи и над 7 милиона членове на кооперации.

В "Как да се промени светът: Разкази за Маркс и марксизма", историкът Ерик Хобсбом пише: "В тези европейски страни, практически цялата социална мисъл — независимо дали политически мотивирана или не, като социалистическото движение или работническото движение — е видимо повлияна от Маркс." [31]

В същото време, комунизмът започва да се разпространява в Русия и в Изтока, през Европа. От 1886 г. до 1890 г., Ленин изучава "Капиталът", преди което започва да превежда манифеста на комунистическата партия на руски език. Ленин е хвърлен в затвора и по-късно изпратен в изгнание. В началото на Първата световна война, той живее в Западна Европа.

Първата световна война води до победа на комунизма в Русия. По време на революцията от 1917 г., която сваля цар Николай II, Ленин е в Швейцария. Половин година по-късно, той се връща в Русия и завзема властта в Октомврийската революция.

Русия е нация с древни традиции, огромно население и изобилни природни ресурси. Установяването на съветския режим на територията на най-голямата страна в света е значително предимство за комунистическото движение.

Точно както Първата световна война спомага за възхода на руските комунисти, Втората световна война става причина комунистическото движение да се разрасне из Евразия и да погълне Китай.

Сталин казва: "Тази война не е като в миналото; който окупира територия, той също ѝ налага своята собствена социална система." След Втората световна война, Съветският съюз става суперсила, въоръжена с ядрени оръжия, и тя манипулира световните дела така, че да популяризира комунизма по цял свят. [32]

Уинстън Чърчил казва: "Сянка е паднала над мястото, осветено напоследък от победата на Съюзниците. Никой не знае какво възнамерява да прави Съветският съюз и неговата комунистическа международна организация в близко бъдеще, или какви са границите, ако има такива, на тези експанзивни и пропагандни тенденции." [33]

По време на Студената война, свободният свят се впусна в жестока конфронтация с комунистическия лагер, и тя се разпростря на четири континента. Подобно на таоисткия символ тайдзи (ин-ян), едната половина беше "студен" комунизъм, а другата "горещ" комунизъм. Нациите в свободния свят, демократични по форма, постепенно придадоха съдържание на социализма.

Препратки

[1] "Величествено време — тези дни в пророчество", (伟大的时代—预言中的今天) http://www.pureinsight.org/node/1089.

[2] Карл Маркс, Ранни произведения на Карл Маркс: Книга със стихове (Marxists Internet Archive).

[3] Карл Маркс, "Писмо от Маркс до неговия баща в Трир", Първите писания на Карл Маркс (Marxists Internet Archive).

[4] Карл Маркс, Ранни произведения на Карл Маркс: Книга със стихове.

[5] Ричард Вурмбранд, Маркс & Сатана (Westchester, Illinois: Crossway Books, 1986).

[6] Ерик Фьогелин, Събрани произведения на Ерик Фьогелин, том 26, История на политическите идеи, том 8, Криза и апокалипсис на човека (Baton Rouge: Louisiana State University Press, 1989).

[7] Карл Маркс, Ранни произведения на Карл Маркс: Книга със стихове.

[8] Робърт Пейн, Маркс (New York: Simon and Schuster, 1968).

[9] Ерик Фьогелин, Събрани произведения на Ерик Фьогелин, том 26.

[10] Карл Маркс, Ранни произведения на Карл Маркс: Книга със стихове.

[11] Ричард Вурмбранд, Маркс & Сатана.

[12] Ричард Вурмбранд, Маркс & Сатана.

[13] Карл Маркс, Ранни произведения на Карл Маркс: Книга със стихове.

[14] Лудвиг Фойербах, Същността на християнството (1841).

[15] И. Бернард Коен, Революция в науката (The Belknap Press of Harvard University Press).

[16] И. Бернард Коен, Революция в науката (The Belknap Press of Harvard University Press).

[17] Фридрих Енгелс, "За авторитета", Христоматия Маркс-Енгелс (W. W. Norton and Co.).

[18] Анонимен, "Епитафия на Робеспиер" (https://www.rc.umd.edu/editions/warpoetry/1796/1796_2.html)

[19] Нова съвременна история, Кеймбридж, том IX (Cambridge: Cambridge University Press, 1965), страници 280–281.

[20] Мигел А. Фария, младши, Икономическият терор на Френската революция, Hacienda Publishing.

[21] Грегъри Фримонт-Барнс, Енциклопедия на епохата на политическите революции и новите идеологии, 1760–1815 (Greenwood, 2007).

[22] Уилям Хенли Джервис, Галиканската църква и революцията (Kegan Paul, Trench, & Co.).

[23] У. Клеон Скаузен, Голият комунист (Izzard Ink Publishing).

[24] Джон М. Меримен, Клане: Животът и смъртта на Парижката комуна (Basic Books).

[25] Джон М. Меримен, Клане: Животът и смъртта на Парижката комуна (Basic Books).

[26] Луи Огюст Бланки, "Реч пред Обществото на приятелите на народа", Избрани произведения на Луи Огюст Бланки.

[27] Карл Маркс, Гражданската война във Франция (Marxists Internet Archive).

[28] Джан Дъи, Третият дневник на китайския дипломат Джан Дъи (上海古籍出版社 [Shanghai guji chubanshe]).

[29] Меримен, Клане: Животът и смъртта на Парижката комуна.

[30] Владимир Илич Ленин, "Фредерик Енгелс", Събрани произведения на Ленин.

[31] Ерик Хобсбом, "Как да се промени светът: Разкази за Маркс и марксизма" (New Haven & London: Yale University, 2011).

[32] Милован Джилас, "Разговори със Сталин". (https://www.amindatplay.eu/2008/04/24/conversations-with-stalin/)

[33] Уинстън Чърчил, "Устоите на мира", реч (BBC Archive).

Източник: https://www.theepochtimes.com/chapter-2-communisms-european-beginnings_2553190.html

 


 

Този уебсайт използва cookies