китайски военни делегати

По-долу Ви представяме статия на политикономиста Питър Джан, дипломиран експерт от Харвардската школа "Кенеди" по въпросите на Китай и Азия. Макар материалът да не споменава изрично Фалун Гонг, считаме за важно да го публикуваме, тъй като за прекратяване преследването на Фалун Гонг също е необходима морална смелост и преразглеждане политиката на Запада спрямо Китай.

Редакционна колегия на ИЦФДБ


Бенджамин Франклин е казал: "Никога не разваляйте едно извинение с оправдания". Предвид очевидния факт, че водените от САЩ усилия на Запада да демократизира Китай чрез т. нар. конструктивен дипломатически и търговски обмен, се провалиха през годините, се надявам сега застъпниците на тази политика да се чувстват задължени да дадат някои обяснения.

В "Как Западът разбра погрешно Китай", списание "Економист" призна: "Това беше достойна визия... Западът загуби облога за Китай". Ако не друго, то се случи обратното на това Западът да промени Китай.

Професор Андрю Нейтън от Колумбийския университет отбеляза в интервю за "ЧайнаФайл", че "не само не променяме Китай, а Китай променя нас", цитирайки два научни доклада за китайските дейности с цел влияние в Нова Зеландия и Европа.

Нейтън също каза: "Започваме да осъзнаваме подобна употреба на мека сила и власт на парите с цел оказване влияние върху политиката и нагласите в САЩ".

Може би една от най-забележителните инфилтрации в чужбина на китайския режим е успешното установяване на институтите "Конфуций" в западни университети, включително в САЩ.

Въпреки че Световната банка нарежда Китай едва на 104-о място в света по разходи за образование, властите в Пекин се хвалят с финансиране на близо 1000 института "Конфунций" за пропаганда по цял свят, целящи да популяризират влиянието на Китай в чужбина посредством внимателно подбрани учебници и преподаватели.

В статията "Оценка на Китай: Как Пекин се опълчи на американските очаквания", публикувана в списание "Форин Афеърс", бившите американски дипломати Кърт М. Кембъл и Ели Ратнър твърдят, че Вашингтон трябва да обмисли възприемането на нов подход спрямо Пекин. Авторите цитират погрешните предположения и доводи зад политиката на ангажираност към Китай от времето на Никсън, следвана както от администрациите на републиканците, така и на демократите. Всички те използват едно и също помагало и подценяват ловката способност на китайската комунистическа партия да надхитри Вашингтон.

Капанът на Чембърлейн

Външнополитическата общност най-после се събуди за факта, че Китай вече не е в режим на "мирен възход" или на "не-търсене на хегемония", както бе обещано в ерата на Ху Дзинтао (генерален секретар на Китай 2002-2012 г.). По-скоро Китай активно налага своята инициатива "Един пояс – един път" по цял свят.

Най-обезпокоителното е, че Китай изгражда военни бази в оспорвани територии в Южнокитайско море. На усилията на Вашингтон да намали търговския дисбаланс с Китай, Пекин се съпротивлява с твърди ответни удари, хапейки същата ръка, която го храни от Никсън насам. Въпреки че е най-големият износител в света, притежаващ над 13% от общия световен износ, Китай не е пазарна икономика; още по-лошото е, че вече определя собствени правила и използва бизнеса, за да принуждава международната общност да се съгласява с неговите условия.

Какво тогава трябва да направи Вашингтон, предвид очевидното? Професор Греъм Алисън от Школата за управление "Кенеди" в Харвардския университет споделя убеждение, че кръвопролитие между Китай и САЩ е неизбежно, правейки отрезвяващата аналогия със скандалния "капан на Тукидид", т.е. че войните се случват, когато зараждащи се сили заплашват установените сили.

Професор Артър Уолдрън от Пенсилванския университет обаче предупреждава в преглед на книгата на Алисън, че: "рецептата на Алисън е всъщност рецепта за война".

"Помиряването с агресори е далеч по-опасно от премерената конфронтация", пише Уолдрън. "Когато става дума за Китай, не бива да забравяме 'капана на Чембърлейн', именуван на миролюбивия премиер на Англия, един от авторите на катастрофалното споразумение от 1938 г. в Мюнхен, целящо да избегне войната чрез правене на отстъпки. Именно то разкрива на Хитлер, че британците могат лесно да бъдат измамени. Това е капан, от който спешно трябва да излезем."

Сблъсък на идеологии

Дори "капанът на Тукидид" да се сбъдне, той няма да бъде причинен от самата заплаха от нарастваща суперсила спрямо вече съществуваща такава, а по-скоро от сблъсъка на две противоположни идеологии, или по-конкретно на непримиримия конфликт между тоталитарните комунистически режими и капиталистическите демокрации.

През годините, различни западни бизнес и академични групи, с известен успех, обрисуваха Китай като перспективен стратегически партньор, различен от бившия СССР, и по този начин може би умишлено пренебрегнаха факта, че Китай е подобна партия-държава.

Китайската политическа система е всъщност изградена по модел на СССР и дори е по-силна система, извлякла поука от разпадането на СССР. Сегашната китайска комунистическа система не се различава еднозначно по политическите си цели от тази на СССР, а именно: световен комунизъм. При всички случаи, китайският режим вероятно ще се окаже много по-заплашителен и лукав.

Досущ като бившия СССР, китайската комунистическа партия създаде пропагандни отдели, контролиращи информацията; изгради подобни на Гулаг трудови лагери, отнели живота десетки милиони невинни жертви, затворници на съвестта; централизира всички основни икономически сектори и подкрепя готови да я следват комунистически фракции в развиващи се страни. И най-вече, партията се обозначава като опозиция на западните ценности и усилия по цял свят, независимо дали са в Северна Корея, Иран или Африка.

Реалистична гледна точка

Независимо какви западни марки костюми носят китайските лидери, те без угризения на съвестта твърдят, че са лоялни комунисти. Фактът, че Китай сега е социалистическа държава с китайски характеристики и устремена към комунизма, заема централно място в конституцията на Китайската Народна Република.

Време е да подходим към Пекин реалистично, а не с илюзии. На неотдавнашния форум "Аспен Секюрити", директорът на ФБР Кристофър Рей направи строго предупреждение, като нарече Китай "най-явната и най-значителна заплаха за САЩ" и се оплака, че китайският шпионаж действа във всичките 50 щата на страната.

На същия форум, служител на ЦРУ, цитиран от СиЕнЕн, заяви: "Целта на операциите на китайското влияние по света е да заменят САЩ като водеща световна суперсила".

Ръкавицата е хвърлена. Китай е държава на комунистическата партия, силно наподобяваща бившия СССР по душа и дух, и ние не бива да се преструваме, че не е така. Също трябва да имаме предвид, че всички комунистически лидери имат слаб и нисък морал, защото знаят, че са против своя народ. Затова налагат всякакъв вид драконовски контрол.

Америка трябва да запази своята морална смелост и да се изправи срещу всякакви тъмни сили, способни да подкопаят универсалните ценности, залегнали в конституцията на САЩ и във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. При пристигането си в Америка, скоро разбрах двата най-големи актива на тази велика страна: материалното ѝ богатство и демократичните институции.

И все пак, както стана ясно през последните три века, второто е това, което води до първото, а не обратното. Както Конфуций мъдро отбелязва, "благородният човек разбира кое е правилно, докато нисшият човек разбира печалбата."

Предвид ширещите се идеи за помиряване с китайския комунистически режим и за поставяне на бизнес интересите над националния характер, Вашингтон трябва да избегне "капана на Чембърлейн", сериозно напомня Уолдрън. Попадането в този капан неизбежно ще доведе до капитулация на човешкото достойнство и превръщане в реалност на ужаса "1984" на Джордж Оруел, не само в Америка, но и в цял свят. Не можем да допуснем това да се случи.

Източник: https://www.theepochtimes.com/moral-courage-needed-in-reconsidering-china-policy_2639174.html


 

Този уебсайт използва cookies