международен трибунал Фалун Гонг Китай

По време на третия брифинг за насилственото отнемане на органи в Китай, който се проведе на 16 октомври 2018 г. в парламента на Великобритания, Международната коалиция за прекратяване злоупотребите с органи в Китай (ETAC) обяви учредяването на независим народен трибунал за разглеждане твърденията за насилствено отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай.

Трибуналът с название "Международен трибунал за насилствено отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай" отвори врати за първи път на 8 декември 2018 г. в британската столица Лондон, и в продължение на три дена изслуша 30 свидетели и експерти по темата.

В началото на 2019 г. ще се проведат допълнителни заседания, за да се предостави адекватен форум за нарастващия брой доказателства за този вид престъпления.

Китайският трибунал се състои от седем членове и се ръководи от сър Джефри Найс, световноизвестен адвокат и професор по право с дългогодишен опит; водил процеса срещу Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

Китайският трибунал ще допринесе за оптимално използване на съществуващите доказателства за зверствата с органи. Доказателствата са внушителни и част от тях са включени в доклада от 2016 г., "Кървава реколта/Клането: Актуализация" с автори Дейвид Матас, Дейвид Килгор и Итън Гутман.

Разследването на Матас/Килгор/Гутман хвърля светлина върху два важни проблема, свързани с отнемането на органи в Китай. Първо, обемът на отнемането на органи е по-голям от отнемането на органи според официалната статистика, която (вероятно) отразява само трансплантациите на органи. Макар данните на китайския режим да сочат, че в Китай се извършват едва 10 000 трансплантации годишно, техният истински брой може да е между 60 000 и 100 000 годишно. Второ, според доклада, живи затворници на съвестта, включително последователи на Фалун Гонг, тибетци и християни от нелицензирани църкви, са специални целеви групи на отнемането на органи.

На основата на наличните доказателства, китайският трибунал, ще се опита да установи дали са извършени нуждаещи се от незабавна реакция масови нарушения на международните закони.

Какви точно са тези нарушения: трибуналът тепърва ще разисква. Една възможност е престъпления срещу човечеството: убийства, преследване, изтребление. Преследването, както е дефинирано в член 7 на Римския статут на Международния наказателен съд, означава "целенасочено и тежко лишаване от основни права, в разрез с международното право, заради принадлежност към група или общност".

Член 7 на Римския статут определя изтребление като "целенасочено причиняване на условия на живот, измежду другото, лишаване на достъп до храна и лекарства, изчислено да причини унищожаване на част от населението".

Друго международно нарушение е геноцидът. За геноцид се говори, когато са извършени масови жестокости, подобни на изброените в член II на Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, срещу определена група, била тя национална, етническа, расова или религиозна, със специфичното намерение групата да бъде унищожена цялостно или частично. Трудността обикновено е да се установи намерението групата да бъде унищожена цялостно или частично.

Все пак наследството на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия подсказва, че при липса на ясен израз на специфично намерение, то може да бъде заключено на база начина на извършване на масовите зверства и тяхното въздействие върху целевите религиозни групи.

Какво може да направи китайският трибунал? Понастоящем няма международен съд, който може да разследва и да търси отговорност за подобен тип зверства, извършвани на територията на Китай. Китай не е подписал Римския статут и така Международният наказателен съд (единственият съществуващ постоянен международен наказателен съд) няма териториална юрисдикция за нарушения, извършвани там.

Съветът за сигурност на ООН може да създаде специален наказателен съд, който да разследва нарушенията. Но всяка подобна стъпка на Съвета може лесно да бъде блокирана от китайското право на вето (Китай е една от петте страни-членки с постоянно право на вето, с което може да блокира всяка процедура на Съвета за сигурност на ООН).

Разбира се, китайският трибунал не може напълно да разследва престъпленията и да накаже виновните. Това, което може да направи, е да хвърли светлина върху зверствата и да накара международната общност да се задейства.

Важността на китайския трибунал не бива да се подценява. Дали ще успее да предизвика международни действия, чрез които да се разреши проблема с отнемането на органи от затворници на съвестта в Китай, само времето ще покаже. Едно е ясно обаче: китайският трибунал ще хвърли светлина върху зверства, които международната общност продължава да пренебрегва.

Източник: https://www.forbes.com/sites/ewelinaochab/2018/12/08/the-independent-tribunal-into-forced-organ-harvesting-in-china-begins-its-work-in-london/#4cf1388e5eb3

 


 

Този уебсайт използва cookies