посланик Китай Канада анализ

По-долу ви представяме aнализ на Дейвид Мълроуни, посланик на Канада в Китай (2009-2012 г.). Макар материалът да не споменава изрично Фалун Гонг, считаме за важно да го публикуваме, тъй като той разкрива начини на действие на китайския режим, използвани и при преследването на едноименната духовна практика.

Редакционна колегия на ИЦФДБ


Какви промени само за една година! В края на 2017 г. най-големият външнополитически проблем на Канада беше неуспехът на министър-председателя Джъстин Трюдо да убеди Китай да приеме прогресивно търговско споразумение с ангажименти за работната сила, пола и околната среда.

През декември 2018 г. Канада усети гнева на Китай, когато се подчини на искането на САЩ да арестува Мън Уанджоу, финансовия директор на китайската телекомуникационна компания Huawei Technologies: това действие коства свободата на канадските граждани Майкъл Ковриг и Майкъл Спейвър.

Макар наказанието, което Китай наложи на Канада, да е сурово, то не е необичайно. Пекин задържа граждани на Австралия, Великобритания и Швеция при сходни обстоятелства.

Тази практика не е новост дори за Канада. През 2014 г., Китай арестува канадците Кевин и Джулия Гарат, след като Канада екстрадира в САЩ китайския гражданин Су Бин. Там той призна, че е откраднал секретна военна информация. Джулия беше освободена през януари 2015 г., а съпругът ѝ прекара 19 месеца зад решетките.

Яростната реакция на Китай по повод ареста на Мън разтревожи някои канадски наблюдатели, които коментираха, че Канада трябва просто да си затвори очите и да позволи на Мън да се измъкне от Ванкувър. Този вид мислене беше поощрено от типично нетактичната намеса на американския президент Доналд Тръмп, който заяви, че може да използва Мън като разменна монета, за по-добра сделка в търговските преговори с Китай.

Колкото и разочароващи да са коментарите на американския президент Тръмп, не бива да се поддаваме на мисълта, че между САЩ и Китай съществува знак за равенство в морално отношение. Канадските интереси и ценности продължават да са много по-тясно свързани с тези на Съединените щати, отколкото с тези на Китай.

Поведението на Тръмп може да е неуместно, но то среща силен уравновесителен отпор в американските правителство, медии и гражданско общество. Китайският президент Си Дзипин обаче притежава неоспорима власт: неговата дума е закон, или поне каквото минава за такъв. След като премахна ограничението за брой мандати, заложено от неговите предшественици, Си Дзипин вероятно ще е на власт дълго време.

Необходимо е да разберем, че Китай се държи по такъв начин, защото този начин работи. Това позволяват група западни съветници, които не изглеждат особено разтревожени от начина, по който Китай третира хората у дома и в чужбина. Глобалната консултантска компания McKinsey, чието положително отношение към Китай е жадно консумирано от канадското правителство, неотдавна организира луксозен отдих за ръководния си екип в Синдзян, най-отдалечената западна част на Китай, и епицентър на репресиите срещу мюсюлманското малцинство уйгури.

Твърде бързо пренасочваме вниманието си от истории за наглостта и репресиите на Китай към такива за неговите лъскави градове и обикалящи земното кълбо свръхбогаташи. Изглежда сме неспособни да видим цялостната картина.

Настоящата китайска криза има много вторични сюжети: опасения, че Китай нарушава санкциите срещу Иран; опасения, че Китай използва компании като Huawei за достъп до чуждестранни технологии; и опасения за зашеметяващото незачитане от страна на Китай на правата на гражданите - чужди и местни.

Но всички тези опасения се събират в по-голяма картина, която най-после започва да се прояснява и затвърдява, а именно: че Китай е все по-безотговорна сила и партньор; партньор, който симулира придържане към международните норми само когато му е удобно.

Настоящата криза предоставя възможност за ново мислене. Не можем да пренебрегнем Китай, нито можем да не го уважаваме. Но трябва да преценим дали ангажиментът ни към Китай да бъде посредствен и условен, каквото е участието на Китай в нашия, основан на правила международен ред.

Докато краткосрочната ни цел е да освободим задържаните канадски граждани, в по-широк план се оформя възможност Канада да демонстрира ръководна роля.

Необходимо е да обсъдим със своите съюзници как по-добре да предпазим чувствителните технологии в академичния и частен сектори, как по-ефективно да противодействаме на китайската намеса в нашите демократични политически системи и как по-ефективно да държим Китай отговорен за незачитането на човешките права у дома и в чужбина.

Твърде дълго предпочитаният подход към всяка поредна криза с Китай беше връщане към рутинното състояние възможно най-бързо, без правене или казване на каквото и да било, което потенциално би наранило крехките чувства на Китай — или да предизвика промяна в поведението му.

Време е за нова рутина.

Източник: https://www.theglobeandmail.com/opinion/article-we-must-finally-see-china-for-what-it-truly-is/?utm_medium=Referrer%3A+Social+Network+%2F+Media&utm_campaign=Shared+Web+Article+Links&fbclid=IwAR3qI9JWb9ii8fLtRPByITtXFhikb71jvH0qWSQ0QHSQ04wv93F43x7-TAI

 


 

Този уебсайт използва cookies