По-долу ви представяме анализ на Бенедикт Роджърс, ръководител на отдела за Източна Азия на правозащитната организация CSW, заместник-председател на Комисията по правата на човека на Консервативната партия на Великобритания и съветник на Международната коалиция за прекратяване на злоупотребата с трансплантации в Китай. Анализът е публикуван от "Уолстрийт Джърнъл" на 5 февруари 2019 г.
Редакционна колегия на ИЦФДБ
Китай е обвиняван в зловеща търговия с човешки органи. Това е трудно за доказване, тъй като телата на жертвите биват унищожавани, и единствените свидетели са участвалите лекари, полицаи и затворници. Но дори и така, това, което знаем, е достатъчно да считаме твърденията за основателни.
Обвинението гласи, че много затворници на съвестта — членове на Фалун Гонг, мюсюлмани уйгури, тибетски будисти и християни от домашни църкви — са подлагани на медицински прегледи и по-късно органите им са отстранявани насилствено. Тези органи захранват огромна по обем търговия с органи за трансплантации.
На пациенти в Китай, включително чужденци, е обещавано намиране на съвместим орган в рамките на дни. Бившият канадски политик и прокурор Дейвид Килгор, адвокатът Дейвид Матас и американският журналист Итън Гутман, заедно с екип от изследователи, потвърждават това, като в телефонни разговори с лекари от китайски болници се представят за пациенти.
Д-р Хуан Дзиефу, бившият заместник-министър на здравеопазването на Китай и председател на Комисията по трансплантации на органи, през 2005 г. поръчва за трансплантационна операция два черни дроба, за резерва. Доставят ги следващата сутрин. В повечето напреднали западни държави, пациентите чакат за трансплантация в продължение на месеци или дори години.
През 2016 г. Килгор, Матас и Гутман публикуваха доклада "Кървава реколта/Клането: Актуализация", който развива и актуализира проучванията им от 2006 г. В обновената версия, авторите изчисляват, че вероятно между 60 000 и 100 000 органа се трансплантират всяка година в китайски болници.
А откъде идват органите? Китай твърди, че има най-голямата система за доброволно даряване на органи в Азия и е спрял да използва органи от затворници през 2015 г. Но в действителност страната няма традиции за доброволно даряване на органи.
През 2010 г., официалният брой на доброволните донори в Китай е 34. През 2018 г., в Китай все още има само около 6000 официални донори на органи, за които се твърди, че са дарили над 18 000 органа.
Но авторите на "Кървавата реколта" откриват, че тази цифра "се надхвърля лесно само от няколко болници". Първи център в Тиендзин извършва над 6000 трансплантации годишно, а авторите на доклада "проверяват и потвърждават общо 712 болници, които извършват трансплантации на черен дроб и бъбреци".
Д-р Хуан Дзиефу твърди, че до 2020 г., Китай ще е първи по брой трансплантации в света и че ще извършва над 40 000 трансплантации: колкото е техният годишен брой в САЩ.
Официалните цифри от Китай обаче не пасват на реалността. За да бъдат осигурени здрави, съвместими органи за пациенти в стотици болници в рамките на дни, при наличие на само няколко хиляди доброволни донори годишно, трябва да има допълнителен източник на органи, от които те бъдат иззети при поискване.
Осъдените на смърт затворници не могат изпълнят тази роля. Китай екзекутира повече хора от всички останали държави взети заедно. И въпреки това екзекуциите в източната държава са едва няколко хиляди на година. Освен това, китайският закон изисква осъдените на смърт затворници да бъдат екзекутирани в рамките на седем дена: време, което е недостатъчно за установяване на съвместимост между органите им с тези на нуждаещи се от трансплантация пациенти и за подготовка за използване на органите при поискване, каквато е практиката в Китай.
Това кара следователите да заключат, че затворниците на съвестта са източникът на повечето органи с неустановен произход. Доказателствата са разнообразни: бивши затворници на съвестта многократно свидетелстват, че са били подлагани на кръвни изследвания и необичайни медицински прегледи в затвора. Докладът твърди, че резултатите от прегледите са били добавяни към база данни с живи донори, която позволява трансплантации при поискване, т.е. когато пациентът се нуждае от орган, от списъка бива избиран затворник на съвестта със съвместим орган.
Фалун Гонг, духовно движение, което китайското правителство възприема като заплаха, е подложено на репресии в Китай от 1999 г. насам. През 2006 г. китайско говорящи разследващи се представят за пациенти, нуждаещи се от трансплантация, и направо питат дали може да им бъдат осигурени органи от последователи на Фалун Гонг. Много болници в Китай отговарят утвърдително, че разполагат с такива органи, "без проблем".
Историите са нечовешки. Д-р Енвер Тохти, бивш хирург от китайската провинция Синдзян, свидетелства в британския, ирландския и европейски парламенти за участието си в насилствено отнемане на органи от затворник през 1995 г. "Беше ни казано да чакаме зад един хълм и да идем на полето веднага, щом чуем изстрела", спомня си той. "След миг чухме изстрели. Не един, а много. Втурнахме се към полето. Към нас се приближи въоръжен полицай и ни поведе напред към едно тяло. Полицаят го посочи и каза: 'Този е.' Тогава нашият главен хирург се появи от нищото и ми нареди да извадя черния дроб и двата бъбрека." Според д-р Тохти, човекът не бил мъртъв, а само ранен. Извадил черния дроб и бъбреците, докато сърцето на човека все още биело.
Експерти от цел свят свидетелстват за престъпленията на Китай. Израел, Тайван и Испания забраниха "трансплантационния туризъм" към Китай. Докладчици на ООН призоваха Китай да разкрие източниците на органите за трансплантация, но така и не получиха отговор.
Понастоящем, Независимият трибунал за насилствено отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай разглежда въпроса. Трибуналът, в който участват юристи и експерти, е председателстван от сър Джефри Найс, който бе част от обвинението срещу Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
На 10 декември 2018 г. Независимият трибунал обяви рядко срещано междинно решение: "Членовете на трибунала са сигурни — единодушни и убедени отвъд всяко разумно съмнение — че отнемането на органи от затворници на съвестта в Китай се извършва от значителен период от време и засяга значителен брой жертви."
Междинното решение беше обявено с надеждата, че може да "спаси невинни животи". Ако Китай има отговор на това, бих искал да го чуя.
