Как и защо възниква преследването на практиката за усъвършенстване на духа и тялото Фалун Гонг (Фалун Дафа) в Китай? Защо китайската комунистическа партия (ККП) забранява Фалун Гонг? Защо китайското правителство вижда заплаха в лицето на Фалун Гонг?
По-долу са отговорите на тези въпроси.
Фалун Гонг добива огромна популярност за кратко време
Фалун Гонг е публично представен в Китай през 1992 г. Само седем години по-късно привържениците на практиката надхвърлят 70 милиона души, по данни на китайското правителство. Фалун Гонг се превръща в най-голямата група хора в Китай, по-голяма дори от комунистическата партия, според U.S. News. По това време ККП има 65 милиона членове. В партийната върхушка започват да се тревожат от бързо нарастващата популярност на практиката и се опасяват, че Фалун Гонг е заплаха за тяхната власт.
Книгите на Фалун Гонг стават бестселъри в Китай през 1996 г. и малко след това биват забранени.
Фалун Гонг са независима група хора
Привържениците на Фалун Гонг стават свободомислещи и неподлежащи на манипулация граждани. В тоталитарна държава като Китай това не е удобно за властта, тъй като партията контролира директно медиите, съдилищата, образователната система и религиозните институции. ККП вижда в независимостта на Фалун Гонг голяма заплаха и опасен прецедент.
След като ревностни почитатели и членове на комунистическата партия започват да практикуват Фалун Гонг, това не смекчава ситуацията, а дори подхранва опасенията, че Фалун Гонг може да заплаши партийната власт.
Фалун Гонг има ценности, различни от тези на партията
Комунистическата партия е атеистична по своята същност, докато Фалун Гонг вярва в духовността и божественото.
Агенция "Синхуа", официален говорител на ККП, пише през 1999 г.: „Преподаваните от Фалун Гонг принципи Истинност, Доброта и Търпение нямат нищо общо със социалния, етичен и културен прогрес, който ние се стремим да постигнем."
Така "Синхуа" засяга неудобната реалност за ККП: докато Фалун Гонг се характеризира с Истинност, Доброта и Търпение, то в продължение на над половин век комунистическата партия управлява чрез лъжи, тормоз и насилие.
Решението на Дзян Дзъмин да започне кампания срещу Фалун Гонг получава слаба подкрепа сред висшите партийни лидери. Тогавашният министър-председател Джу Рунджъ сключва примирие с Фалун Гонг, а някои факти сочат, че бившият лидер Ху Дзинтао не вижда Фалун Гонг като проблем.
Въпреки това Дзян Дзъмин успява да убеди шепа привърженици, водени от Луо Ган, който по това време е един от деветимата членове на Постоянния комитет на ККП. Дзян Дзъмин представя Фалун Гонг като най-голямата заплаха за партията, нарича го „зъл култ", създава Управление "6-10" специално с цел репресии срещу Фалун Гонг, и прокарва закони, които забраняват Фалун Гонг.
Защо Дзян Дзъмин прави това? По две причини. Първо, той изпитва силна завист от популярността на Фалун Гонг, защото смята, че практиката е пречка пред амбицията му да стане третият най-велик лидер на ККП след Мао Дзедун и Дън Сяопин.
Второ, Дзян Дзъмин иска да използва кампанията срещу Фалун Гонг, за да насърчи вярност към себе си и така да подсили политическата си власт.
Макар Дзян Дзъмин да прехвърли официално властта на Ху Дзинтао в края на 2002 г., членове на неговата политическа фракция запазват високопоставени позиции в Политбюро и в органите за сигурност. Такива са вицепрезидентът Дзън Цинхун и лидерът на политическия правен комитет Луо Ган. По този начин Дзян Дзъмин успява да поддържа и дори засилва преследването. Изтекли доклади от Китай разкриват напрежение между фракциите на Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао относно преследването на Фалун Гонг. Има данни, че сегашният държавен лидер Си Дзинпин също не подкрепя кликата на Дзян Дзъмин.
Репресивните кампании на ККП
Книгата „Девет коментара за комунистическата партия" на международната медия "Епохални времена" разказва, че за около 100 години съществуване ККП е провела редица репресивни кампании, насочени към различни обществени групи. При всички кампании важи правилото „95-5": партията се прицелва към малка група врагове, които съставляват 5% от населението, докато „добрите" 95% не са засегнати. По такъв начин приятели, колеги, съученици, дори роднини се надпреварват да бъдат идентифицирани като част от мнозинството, за да избегнат преследване.
Оставащите 5% се променят при всяка кампания: първо са заможни хора и техните семейства, после са хора с чуждестранни контакти; следват хора с религиозни вярвания, интелектуалци, демократични активисти, и накрая практикуващи Фалун Гонг.
Макар тези кампании значително да са намалели след смъртта на Мао Дзедун през 1976 г., репресиите срещу Фалун Гонг са сериозни и силно напомнят стила на Мао: пропаганда, подправени съдебни дела и трудови лагери.
Трудно може да се намери китаец, чийто роднина да не е бил преследван през годините. Животът на цялото население е пропит със спотаен страх. Партията може бързо да събуди този страх, когато се нуждае от засилване на контрола.
Още три обяснения за преследването на Фалун Гонг, които са по-малко убедителни.
Твърдението "Фалун Гонг е опасен за обществото"
Въпросът за Фалун Гонг в Китай стои по следния начин за всички нива на държавно управление: първо, преследване няма и всички „доказателства" за него са слухове, измислици и фалшификации от страна на враждебно настроени анти-китайски сили. И второ, Фалун Гонг е забранен, защото е заплаха за обществото и всяко правителство би го забранило.
Факт е обаче, че китайското комунистическо правителство е единственото в света, което забранява Фалун Гонг, макар практиката да е популярна в над 100 държави. Освен това, в съседен Тайван има над 300 000 практикуващи Фалун Гонг и правителството не ги разглежда като заплаха. Напротив, в Тайван Фалун Гонг се изучава в училищата като допълнителна дисциплина и в някои институции за лишаване от свобода е част от програмите за рехабилитация.
Протестът на 25 април 1999 г.
Някои твърдят, че Фалун Гонг е забранен заради струпването на 10 000 практикуващи близо до "Джунанхай", сградата на службата по жалби на централното правителство в Пекин на 25 април 1999 г.
Протестът е мирен и проведен съгласно законовите разпоредби. Той апелира за освобождаване на практикуващи, задържани няколко дни по-рано в град Тиендзин.
Апелът идва три години след забраната на книгите на Фалун Гонг и две години след началото на критиките и тормоза към практиката в държавни медии и от агенти на Държавна сигурност. Той е изцяло продиктуван от действията на правителството. След като тогавашният премиер Джу Рунджъ разговаря с представители на протестиращите и нарежда освобождаване на арестуваните практикуващи, протестът се разпуска.
Партията се страхува от още един религиозен бунт
Според някои източници, партията вижда прилики между Фалун Гонг и религиозни движения от миналото, които са използвали насилие и извършвали държавни преврати. Такива са Жълтите тюрбани от династията Хан, различните секти на Белия лотус, въстанието Тайпинг и революцията на боксьорите от династия Цин. Но приликите между Фалун Гонг и гореспоменатите групи са много малки. За разлика от тях Фалун Гонг не се интересува от политическа власт и напълно отхвърля употребата на насилие.
Дори ако някой се е опасявал, че Фалун Гонг може да поеме по пътя на насилието, то тези опасения трябва да са отдавна разсеяни след 17 години мирна реакция на репресиите.
Всички обществени действия на практикуващите Фалун Гонг са единствено и само в отговор на преследването и с цел неговото прекратяване. Те не са продиктувани от интерес към политическата власт в Китай. Фалун Гонг е практика за самоусъвършенстване и цели единствено физическото и морално подобрение на човека.
