Фалун Гонг Китай преследване въпроси

След като започна национална кампания на преследване на духовната практика Фалун Гонг (Фалун Дафа) на 20 юли 1999 г., китайската комунистическа партия залива медийното пространство с лъжовна пропаганда, в опита си да настрои общественото мнение срещу практиката и да оправдае жестоките репресии, на които подлага нейните последователи.

Китайската комунистическа изнася пропагандата и зад граница, през своите дипломатически представителства. И до ден днешен, в Китай, дори произнасянето на името "Фалун Гонг" е табу и всява страх и ужас у повечето китайци. Извън Китай, много хора също са повлияни от тази пропаганда и имат неправилно разбиране за същността на Фалун Гонг и причините за преследването в Китай.

По-долу ви предлагаме 18 често задавани въпроси за преследването на Фалун Гонг, и техните отговори, с цел да разясним истинските факти.

1. Защо китайската комунистическа партия преследва Фалун Гонг?
2. Как е възможно китайската комунистическа партия да избива невинни хора?
3. Ако Фалун Гонг е добра практика, защо е забранена? Защо други групи в Китай не са преследвани?
4. Как започва преследването?
5. Вярно ли е, че последователи на Фалун Гонг обсаждат сградата на китайското правителство в Пекин?
6. Има ли Фалун Гонг връзка с политиката?
7. Как се осъществява преследването?
8. Колко са жертвите на преследването?
9. Как китайското правителство обяснява преследването?
10. Как реагират на преследването последователите на Фалун Гонг?
11. Какви методи се ползват в преследването?
12. Не прилича ли това преследване на Културната революция?
13. Защо и срещу кого последователи на Фалун Гонг подават съдебни искове?
14. Как реагират на преследването повечето китайци?
15. Как реагират на преследването САЩ и други държави?
16. Как се отнасят към преследването правозащитни организации като Амнести Интернешънъл?
17. Вярно ли е, че последователи на Фалун Гонг са се самозапалили на площад "Тиенанмън" в Пекин?
18. Защо медиите не отразяват преследването на Фалун Гонг?


1. Защо китайската комунистическа партия преследва Фалун Гонг?

За да бъде разбрана правилно, темата за преследването на Фалун Гонг трябва да бъде разделена на четири части: популярност на Фалун Гонг, роля на Дзян Дзъмин, идеологически различия и същност на китайската комунистическа партия.

Има широко разпространено погрешно схващане, че причината за започване на преследването на Фалун Гонг е мирен протест на 10 000 последователи в Пекин на 25 април 1999 г., но всъщност всичко започва три години по-рано.

Колкото по-популярна става практиката Фалун Гонг, толкова по-голяма е съпротивата срещу нея. Ръководителите на комунистическата партия панически се боят от всяка голяма независима група, а Фалун Гонг е вероятно най-голямата. Когато книгата с философията на Фалун Гонг става бестселър през 1996 г., веднага я забраняват. Когато правителството обявява, че над 70 милиона души практикуват Фалун Гонг, т.е. повече от членовете на партията, държавните медии започват да атакуват Фалун Гонг, а органите за сигурност шпионират и тормозят последователи на Фалун Гонг.

Събирането на 10 000 последователи на Фалун Гонг в Пекин е заради арест и побой на 40 последователи в близкия град Тиендзин два дни по-рано.

Воден от страх, че бързо нарастващата популярност на Фалун Гонг ще го засенчи, бившият партиен лидер Дзян Дзъмин нарежда "елиминиране" на практиката. През 1999 г., Уошингтън Поуст пише: "Дзян взема еднолично решение: Фалун Гонг трябва да бъде унищожен".

Експерти смятат, че Дзян Дзъмин "завижда" на Фалун Гонг и е "обсебен" от идеята да унищожи групата. Според анализатора Уили Лам, Дзян Дзъмин цели едновременно да изкорени групата и да утвърди властта си, която счита за заплашена.

Идеологическите противоречия между атеистичната комунистическа партия и духовната практика Фалун Гонг също изиграват своята роля. Въпреки че религията отново набира популярност в Китай, партията позволява свобода само на религиозни общности, които са подчинени на правителството и чиито лидери са одобрени от партията. Групи, които се опитват да запазят вярата си и отказват да угодничат на партията, са преследвани: тибетски будисти, членове на домашни християнски църкви и Фалун Гонг.

И на последно място: както посочва книгата "Девет коментара за комунистическата партия", преследването на Фалун Гонг е най-новата кампания на китайската комунистическа партия. Мао Дзедун веднъж казва, че в Китай "културна революция" трябва да се провежда всеки седем или осем години, с цел утвърждаване властта на партията.

Всъщност, след като завзема властта през 1949 г., партията не пропуска и десетилетие без провеждане на кампания, целяща потискане на народа. Потушаването на контрареволюционерите, Големият скок напред, Културната революция, кръвопролитията на студенти на площад "Тиенанмън" през 1989 г. и накрая, преследването на Фалун Гонг: са отнели живота на от 60 до 80 милиона китайски граждани в мирно време.

2. Как е възможно китайската комунистическа партия да избива невинни хора?

Как е възможно Хитлер да избие 6 милиона евреи без съществена причина? Защо Червените кхмери избиват всеки четвърти камбоджанец? Ако единственото желание на тибетските монаси е да медитират, защо тогава са измъчвани и убивани в китайския Гулаг? Ако младите момичета в Дарфур не са направили нищо лошо, защо са изнасилвани? Генерал Ратко Младич не е лош човек, тогава защо иска да избие всички мюсюлмани в Сребреница?

Зад масовите убийства и престъпления, извършени от тези хора, може да стоят икономически, стратегически и други интереси. Но подобни явления определено разкриват наличие на зло, което понякога е много трудно да се обясни: как може едно човешко същество да направи това на друго човешко същество?

От друга гледна точка, една от причините толкова много китайци да участват в кампанията срещу Фалун Гонг или да си затварят очите за убийствата на свои съграждани, е знанието им на какво е способна комунистическата партия. Знаейки за публични екзекуции, изкуствено наложен глад, канибализъм и кръвопролития, в които загиват от 60 до 80 милиона души, китайците казват: "злото срещу Фалун Гонг ни е твърде познато".

3. Ако Фалун Гонг е добра практика, защо е забранена? Защо други групи в Китай не са преследвани?

Всъщност, много групи в Китай са забранени и преследвани. Християни, които отказват да членуват в одобрената и контролирана от държавата църква; тибетски будисти и активисти за демокрация и човешки права. Всички те са преследвани в Китай, някои от десетилетия. Много цигун (йога) практики също са забранени и техните последователи, изпълняващи упражнения с плавни движения, повече не могат да бъдат видени в китайските паркове.

Не е необходимо да има конкуренция за титлата "най-репресирани". Всички тези групи са подложени на тежко преследване, довело до трагедии в много семейства. Освен това, всички тези преследвани групи с невинни хора се сблъскват с един и същи общ агресор.

Ако сравним преследването на Фалун Гонг с това на други преследвани групи, разликата е следната.

Мащаб: Фалун Гонг е най-голямата група, неконтролирана от комунистическата партия. Според китайското правителство, в края на 90-те години на 20-и век, най-малко 70 милиона души практикуват Фалун Гонг.

Според австралийската агенция ABC, последователите на Фалун Гонг съставляват почти половината затворници в китайските трудови лагери. Оцелели от трудовите лагери свидетелстват, че в някои от тях над 90 процента от затворниците са последователи на Фалун Гонг, а през зимата на 2007 г., новосъздадени и разширени затворнически отделения са пълни с последователи на Фалун Гонг.

Идеология: Дзян Дзъмин и комунистическата партия започват грандиозна кампания за изкореняване на Фалун Гонг. В първите дни, общата реакция на китайците е, че тя силно наподобява маоистките кампании, които са смятани за отживелица. Подобно на Културната революция, в кампанията срещу Фалун Гонг са използвани интензивна пропаганда, масови обиски, физическо насилие, публични осъждания и изтезания, за които никой не носи отговорност. Подобно на групите, атакувани през 60-те години на 20-и век, привържениците на Фалун Гонг са обект на икономическо насилие и масово задържане в трудови лагери: в мащаб, невиждан от смъртта на Мао през 1976 г.

4. Как започва преследването?

Преследването официално започва на 22 юли 1999 г. в 15:00 часа, когато китайската централна телевизия CCTV започва денонощно излъчване на негативна пропаганда срещу Фалун Гонг и обявява новата кампания на китайската комунистическа партия. Последователи на Фалун Гонг, които апелират към правителството за спиране на репресиите, са арестувани и задържани. Последва публично изгаряне на книги на Фалун Гонг, показни съдебни процеси и масови арести.

Два дни по-рано, на 20 юли 1999 г., започват масови арести на лицата за контакт на Фалун Гонг из цялата страна.

Месец по-рано, на 10 юни, Дзян Дзъмин създава Управление 6-10, чиято мисия е да унищожи Фалун Гонг. През април 1999 г., десетки привърженици на Фалун Гонг са арестувани и бити в Тиендзин, пред офиса на списание, което публикува клевети срещу Фалун Гонг. Тези арести довеждат до известното събиране на последователи пред сградата на китайското правителство в Пекин на 25 април 1999 г. Полицията следи последователи на Фалун Гонг, докато медитират в парка, и ги вика на разпити.

Така, истинското начало на преследването на Фалун Гонг е през 1996 г., когато в седмичника Гуанмин се появява първата статия с критика към Фалун Гонг.

5. Вярно ли е, че последователи на Фалун Гонг обсаждат сградата на китайското правителство в Пекин?

На 25 април 1999 г., над 10 000 привърженици на Фалун Гонг мирно се събират в Пекин, за да апелират, съгласно закона, пред службата по жалби.

Службата се намира в непосредствена близост до Джунанхай, щабквартирата на китайското правителство. Събралите се последователи нямат намерение да обсаждат Джунанхай.

Подаването на жалби за злоупотреби, извършени от държавни служители, е гарантирано от Конституцията на КНР право. Ден преди събитието в района на Джунанхай, полицаи от съседния град Тиендзин арестуват и бият последователи на Фалун Гонг. Това е непосредствената причина за събирането в близост до Джунанхай.

Апелът е и в отговор на продължаващо три години преследване от страна на държавата: нападки в медиите, арести, побои и забрана за издаване на книги на Фалун Гонг.

Апелът има изцяло мирен характер. Районът не е блокиран, гражданите и градският транспорт се придвижват нормално.

Очертава се изходът от събитието да бъде положителен: министър-председателят Джу Жундзи се среща с представители на Фалун Гонг и задържаните в Тиендзин са освободени.

Но няколко часа след като всички се разотиват, тогавашният държавен и партиен лидер Дзян Дзъмин се намесва и преобръща политиката спрямо Фалун Гонг. Той заявява, че последователите на Фалун Гонг са обсадили Джунанхай и че в очите на международната общност няма да изглежда добре, ако партията не може да се справи с Фалун Гонг.

6. Има ли Фалун Гонг връзка с политиката?

Въпреки че последователите на Фалун Гонг протестират срещу незаконното преследване, завеждат съдебни дела срещу китайски държавни служители и помагат на свои сънародници да се откажат от членство в комунистическата партия, Фалун Гонг абсолютно не иска политическа власт.

Основателят на Фалун Гонг и неговите последователи в Китай и по света многократно обясняват, че нямат желание да вземат властта. Те искат единствено преследването срещу тях да бъде прекратено.

Тъй като през последните десетилетия китайската комунистическа партия е провела редица политически кампании, включително политика на геноцид спрямо Фалун Гонг, е очевидно, че партията няма да се промени. Тогава единственият начин да бъде сложен край на това и на други жестокости, е комунистическата партия да бъде разпусната.

Важно е да се отбележи, че преди началото на преследването, последователите на Фалун Гонг никога не са се ангажирали в гореизброените действия.

Практикуването на Фалун Гонг включва медитация, изучаване на книгите на Фалун Гонг и запознаване на обществеността със същността на практиката за самоусъвършенстване.

Китайската комунистическа партия е тази, която поставя на Фалун Гонг етикета "политичен", за да оправдае жестокото преследване. Партията забранява Фалун Гонг и започва арести на негови привърженици. Когато последователите протестират, Дзян Дзъмин казва: "Виждате ли, че се занимават с политика?"

И на последно място: дори ако Фалун Гонг се занимаваше с политика, какво лошо има в това? В едно свободно общество, заниманието с политика не е основание за преследване. Само в условията на авторитарното управление на комунистическата партия може да има нетолерантност към конкурентна идеология и действията на Фалун Гонг може да бъдат разглеждани като намеса в политиката и престъпление.

7. Как се осъществява преследването?

Китайската комунистическа партия използва всеки възможен метод, за да тероризира и оказва натиск върху свои граждани, да се откажат от убежденията си. Последователите на Фалун Гонг не са приемани в училища и университети, не са наемани на работа, а децата им са отнемани. Полицаи ги обиждат публично, тормозят и подлагат на сексуални мъчения. Жертвите, дръзнали да изобличат жестокостите, на които са били подложени, са хвърляни в затвори за "разкриване на държавни тайни".

На последователи на Фалун Гонг е отказван адвокат; други са осъждани на до 18 години затвор заради следване на убежденията си. Хиляди са изпратени в трудови лагери без съд и присъда. Здрави, нормални хора са затваряни в психиатрични болници, където са им инжектирани насилствено лекарства, увреждащи нервната система. Към април 2019 г. са документирани 4296 смъртни случая на последователи на Фалун Гонг, основно в резултат на мъчения. Предполага се, че истинският брой на загиналите в преследването е в десетки или дори стотици хиляди.

8. Колко са жертвите на преследването?

В навечерието на преследването, китайското правителство обявява, че най-малко 70 милиона китайци практикуват Фалун Гонг.

Преследването засяга почти целия китайски народ: студенти са заставяни да подписват документи, клеветящи Фалун Гонг. Държавни служители са принуждавани да посещават занятия с пропаганда срещу Фалун Гонг. Пътуващи в градския транспорт са задължени да плюят върху снимката на г-н Ли Хонгджъ, основателя на Фалун Гонг. От 1999 до 2001 г., цялата страна е залята от пропаганда и клевети срещу Фалун Гонг.

Някои проявления на преследването:

Десетки милиони последователи са лишени от правото да практикуват метода за усъвършенстване на духа и тялото.

Милиони последователи са задържани незаконно; болшинството са измъчвани в центрове за задържане и затвори.

От 200 000 до 1 милион последователи са превърнати в роби, държани в трудови лагери без съд и присъда (2014 г.)

Регистрирани са 63 000 случая на мъчения на последователи. (2014 г.)

Над 1000 физически и психически здрави последователи са затворени в психиатрични болници и подлагани на изтезания. Световната психиатрична асоциация осъжда тези действия. (2014 г.)

Над 500 последователи са осъдени на до 18 години лишаване от свобода. (2014 г.)

Към април 2019 г. са документирани 4296 смъртни случая на последователи на Фалун Гонг, основно в резултат на мъчения. Предполага се, че истинският брой на загиналите в преследването е в десетки или дори стотици хиляди.

Около 1,5 милиона затворници на съвестта – основно последователи на Фалун Гонг - може да са убити в държавни китайски болници в периода 2000-2016 г., с цел органите им да бъдат продадени на пациенти нуждаещи се от трансплантация, посочва докладът "Кървава реколта/Клането: Актуализация" (2016 г.).

9. Как китайското правителство обяснява преследването?

Китайската комунистическа партия категорично отрича, че има отрицателно отношение към Фалун Гонг. Тя отрича извършването на мъчения, убийства и отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг; и отрича шпиониране на последователи на Фалун Гонг в чужбина.

За да оправдае забраната на Фалун Гонг, партията нарича практиката "антисоциална, антинаучна и античовешка".

Макар първоначално да хвали Фалун Гонг за положителните ефекти върху здравето и морала, по-късно партията твърди, че Фалун Гонг е заплаха за обществото (всъщност, подобни обвинения липсват в над 100 държави, където практиката е популярна). Партията също твърди, че Фалун Гонг е политическа организация (макар от Фалун Гонг изрично да обясняват, че не се интересуват от политическа власт и че не са имали каквито и да било отношения с правителството преди началото на преследването).

10. Как реагират на преследването последователите на Фалун Гонг?

Последователите на Фалун Гонг реагират на преследването по мирен начин вече 20 години.

В Китай, последователите подават жалби или пишат писма до китайските власти; медитират в обществени паркове и край площад "Тиенанмън"; информират гражданите за преследването, с листовки, мултимедия, ръчно изработени плакати, телефонни обаждания до трудови лагери и затвори, и чрез публикуване на информация в Интернет.

Извън Китай, последователите провеждат денонощни бдения пред китайските посолства и консулства; организират паради, митинги, гладни стачки, автомобилни обиколки и изложби; предоставят информация на местни правителства и международни организации; списват електронни и печатни медии, за разгласа на проблема; разработват софтуер за пробив на Интернет цензурата в Китай. Целта им е да привлекат вниманието на обществеността към преследването в Китай.

11. Какви методи се ползват в преследването?

Партията използва огромни финансови и човешки ресурси, за да преследва Фалун Гонг, опирайки се на десетилетен опит в подобни кампании.

За да настрои мнението на 1,3 милиарда китайци срещу Фалун Гонг, партията започва масирана пропагандна кампания, в която въвлича държавната телевизия, вестниците, информационните агенции и Интернет, и същевременно забранява всички алтернативни гледни точки и източници на информация.

За да предотврати възможни критики от чужбина, партията наводнява със своята пропаганда целия свят, още преди той да знае какво е Фалун Гонг. В същото време, заплашва правителства на чужди държави с дипломатически скандали и отлив на инвестиции, ако говорят по темата. Също създава шпионска мрежа за шпионаж на Фалун Гонг в чужбина.

За да задържа хилядите последователи на Фалун Гонг, партията строи нови и разширява съществуващи трудови лагери, подобни на съветския Гулаг. Дори освобождава престъпници от затворите, за да направи място за хора, занимаващи се с медитация, и изпраща в психиатрични болници напълно здрави последователи на Фалун Гонг.

За да следи и арестува последователи на Фалун Гонг, партията използва чужди технологии като тези на компаниите Cisco и Google.

За да изтезава последователи на Фалун Гонг, партията прилага най-малко 100 метода: удари с електрошокови палки, принудително хранене с тръба в трахеята, връзване с въжета, жигосване, психотропни вещества, удари с колани, обувки, четки, юмруци, колене, сексуално насилие и други.

За да гарантира безнаказаността на полицията, партията инструктира всички съдилища (всички съдии са партийни членове) да осъждат последователи на Фалун Гонг, и забранява на адвокати да поемат защита на последователи.

За да се отърве от последователи, които отказват да се "трансформират" и същевременно да извлече печалба, партията, в сътрудничество с армия и болници, "екзекутират" последователи на Фалун Гонг: отнемат органите им и ги продават на заможни пациенти, нуждаещи се от трансплантация.

За да следи и контролира целия процес на преследване на Фалун Гонг, Дзян Дзъмин създава Управление 6-10: надзаконова партийна организация, подобна на нацисткото Гестапо.

12. Не прилича ли това преследване на Културната революция?

Това е първото впечатление на много китайци, виждайки използваните методи: масова пропаганда, изгаряне на книги, масови арести, показни съдебни процеси. Възрастни хора виждат как техни близки са отвеждани и задържани в трудови лагери, и след това изчезват. Всички това силно наподобява на сцени от 60-те години на 20-и век.

В опитите си да унищожи Фалун Гонг, партията се обръща към "успешни" тактики от минали кампании: не само Културната революция, но и други комунистически движения от миналия век.

13. Защо и срещу кого последователи на Фалун Гонг подават съдебни искове?

Последователи на Фалун Гонг и правозащитни активисти подават съдебни искове срещу служители на китайската комунистическа партия, участвали в кампанията на репресии: инициатора Дзян Дзъмин, търговския министър Бо Силай, президента на Олимпийския организационен комитет и на китайската централна телевизия, Лиу Ци и други.

Искове не са подавани срещу длъжностни лица, непряко свързани с преследването, като Уън Дзябао и други.

14. Как реагират на преследването повечето китайци?

През първите няколко години на кампанията, повечето китайци са шокирани и не разбират ясно какво се случва: те или вярват на пропагандата на партията, или се страхуват да не станат жертви на преследването. Дори роднини на преследвани последователи не смеят да кажат и дума в защита на Фалун Гонг.

Но все повече китайци в Китай и чужбина започват публично да се изказват в защита на Фалун Гонг. Адвокати като Гуо Гуотин и Гао Джишън жертват дори кариерите си, за да защитят Фалун Гонг.

15. Как реагират на преследването САЩ и други държави?

Много правителства осъждат преследването; законодатели заемат все по-активна позиция срещу репресиите в Китай.

Правителството на САЩ недвусмислено изразява своето отношение към преследването. Президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и бившият държавен секретар Колин Пауъл осъждат преследването на Фалун Гонг.

През 1999 г., Камарата на представителите на САЩ единодушно прие резолюция 218, с която осъди преследването и призова за незабавно освобождаване на всички задържани последователи на Фалун Гонг.

През 2004 г., Камарата на представителите на САЩ единодушно прие резолюция, осъждаща опитите на китайската комунистическа партия да разпространява преследването на Фалун Гонг извън границите на КНР.

През 2016 г., Камарата на представителите на САЩ единодушно прие резолюция, осъждаща насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг и от други затворници на съвестта в Китай.

Членове на Американския конгрес изпращат писма до лидерите на китайската комунистическа партия, подкрепят съдебни искове, заведени от последователи на Фалун Гонг и помагат за спасяване от Китай на американски граждани, последователи Фалун Гонг.

Подобни действия са предприети в Европа, Канада, Австралия и другаде.

Европейският парламент прие две резолюции (2013 г. и 2016 г.), осъждащи насилственото отнемане на органи в Китай от последователи на Фалун Гонг.

16. Как се отнасят към преследването правозащитни организации като Амнести Интернешънъл?

Амнести интернешънъл подробно описва преследването на Фалун Гонг в своите годишни доклади.

През 2005 г. специалният докладчик на ООН за изтезанията, Манфред Новак, пътува до Китай и съобщи в доклад, че приблизително две трети от всички случаи на изтезания, извършени от органите за сигурност в страната, са спрямо привърженици на Фалун Гонг.

Все повече известни личности: водещи правозащитни адвокати, членове на еврейски и християнски религиозни общества, чуждестранни демократични активисти и звезди от шоубизнеса, говорят открито срещу насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг и осъждат преследването в Китай.

17. Вярно ли е, че последователи на Фалун Гонг са се самозапалили на площад "Тиенанмън" в Пекин?

Така нареченото самозапалване на площад "Тиенанмън" през 2001 г. в Пекин е най-голямото досега пропагандно постижение на китайската комунистическа партия. Философията на Фалун Гонг се изказва решително срещу убийството, а привържениците му смятат, че самоубийството е грях. Разследвания на независими органи потвърдиха, че инцидентът е инсцениран от китайската комунистическа партия с цел да настрои общественото мнение срещу Фалун Гонг.

18. Защо медиите не отразяват преследването на Фалун Гонг?

От 1999 г. насам, китайският пропаганден апарат залива целия свят с лъжи за Фалун Гонг. Също сплашва западни медии да не пишат по темата.

Постепенно, преследването на Фалун Гонг се превръща в тема табу: както в Китай, така и по света. Китайската комунистическа партия прави всичко възможно да очерни Фалун Гонг, но в същото време да скрие всякаква информация за продължаващите репресии.

Така много китайци вярват, че преследването е "стара новина", макар да признават, че практикуването на Фалун Гонг е все още забранено в Китай.

Заради натиск от Китай, западните медии практически избягват темата. Журналисти от западните медии, например BBC, признават, че се самоцензурират от страх да не изгубят възможността да пътуват до Китай.

През последните няколко години обаче, темата за Фалун Гонг е отново подета от водещи световни медии като Ню Йорк Таймс, Уошингтън Поуст, списание Форбс, Уолстрийт Джърнъл и други.

Причината е нарастващата тревога в правителството на САЩ и други държави, че Китай извършва индустриален шпионаж и заплашва западните демокрации, като изнася по света комунистически ценности.

Източник: https://faluninfo.ru/faq/chasto-zadavaemye-voprosy-po-povodu-presledovaniya-falungun-v-kitae/#18

 


 

Този уебсайт използва cookies