До средата на 20-и век много хора смятаха, че съветският комунизъм може да замени демокрацията като преобладаваща политическа идеология в света. За щастие, днес са останали само пет комунистически държави, които съществуват едновременно с 188 други нации, повечето от които с различни видове демократични правителства. Петте останали са Китай, Куба, Лаос, Северна Корея и Виетнам. Тук ще се фокусираме върху Китай.
С 89 милиона членове, китайската комунистическа партия (ККП) е най-голямата политическа партия в света, по-многобройна от населението на Германия. Китай все още е най-многолюдната държава, има втората най-голяма икономика и е на трето място по брой милиардери. Все пак, заради огромното ѝ население (около 1,388 милиарда души), брутният вътрешен продукт на глава от населението е под 7000 щ.д. (11 800 лв.), едва 55% от средното за света.
Подобно на Северна Корея и Русия, партията-държава в Китай се преструва, че е демокрация.
Исак Стоун Фиш, старши сътрудник по въпросите на отношенията между Китай и САЩ към Азиатското общество в САЩ, пише: "Пекин продължава да настоява – въпреки липсата на свободни и честни избори, нецензурирани медии и независима съдебна система – че е демокрация… Но… това да лъжеш своя народ, не е солидната основа, която едно правителство трябва да гради. През седемте години, които прекарах в Китай, не срещнах нито един китаец, несвързан с комунистическата партия, който да ми каже с убеденост, че живее в демокрация."
Уей Дзиншън от Китайското движение за демокрация наблюдава от САЩ, дали демокрацията съществува вътре в партията: "Уставът на китайската комунистическа партия много ясно заявява: цялата страна трябва да се подчинява на ръководството на ККП, цялата ККП трябва да се подчинява на централния комитет на ККП… Някои хора казват, че Дън Сяопин създава демократична атмосфера в ККП… Той е пенсиониран в дома си през 1989 г., когато се свързва с няколко други пенсионери, които са толкова ядосани, колкото той самият, и така те успяват да премахнат държавния секретар на партията, както и да вземат решението Народната армия да се използва срещу собствения ѝ народ. Дали това може да се нарече 'демокрация в комунистическата партия'?"
През 2006 г. Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг в Китай покани Дейвид Матас и мен като доброволци, да разследваме упоритите твърдения за отнемане и трафик на органи, от телата на последователи на духовното движение Фалун Гонг. Публикувахме два доклада и книгата "Кървава реколта", и продължаваме да разследваме. (Обновеният доклад е достъпен на 18 езика на www.davidkilgor.com). Установихме, че за 41 500 трансплантации, извършени между 2000 г. и 2005 г. в Китай, без каквито и да било, съмнения източникът на органите са затворници на съвестта, последователи на Фалун Гонг.
Дейвид Матас и аз посетихме над 10 държави, за да вземем свидетелски показания от последователи на Фалун Гонг, успели да оцелеят след престой в китайски трудови лагери, и да избягат от Китай. Те ни разказаха как са работили в ужасни услови по 16 часа на ден в трудовите лагери без заплащане и малко храна, претъпкани спални помещения и изтезания. Тези затворници произвеждат широка гама стоки за износ, като подизпълнители на международни компании, включително украса за Коледа и играчки за веригата за бързо хранене Макдоналдс. Това показва и огромна корпоративна безотговорност и потъпкване на правилата на Световната търговска организация; това също е достатъчна причина за налагане на ефективни мерки спрямо Китай от страна на търговските му партньори.
Джеймс Ман, автор на "Китайската фантастика: Защо капитализмът няма да донесе демокрация в Китай" и бивш директор на пекинското бюро на медията Лос Анджелис Таймс, пише: "Необходимо е демократичните правителства по света да работят по-често заедно за осъждане репресиите в Китай: не само в частни срещи, но и публично… Защо ползите трябва да са еднопосочни: китайските лидери изпращат децата си в най-добрите училища в САЩ, а в същото време арестуват адвокати в родината си? Китайският режим няма да се отвори към света само заради търговията с нас."
Преди да напусне поста си през 2012 г., премиерът Уън Дзябао отбеляза: "Без успешна политическата структурна реформа, е невъзможно да приложим икономическа структурна реформа. Преимуществата, които имаме, може да бъдат изгубени… и историческа трагедия, подобна на Културната революция, може да се случи отново."
Правителства, инвеститори и бизнесмени би трябвало да се запитат защо поддържат нарушението на толкова много основни човешки права, в замяна на увеличаване търговията и инвестициите с Китай. Това предизвиква преместване на много работни места в Китай и продължително увеличаване на двустранната търговия и инвестиционен дефицит. Толкова ли сме фокусирани върху достъпа до евтини потребителски стоки, че пренебрегваме човешката, социална и екологична цена, плащана от китайците за производството на тези стоки?
Повечето китайци се стремят към същите неща като хората в останалата част от света: безопасност и сигурност, върховенство на закона, уважение, образование, добри работни места, демократично управление и чиста околна среда. Партията-държава трябва да спре системните нарушения на човешките права и да започне да третира търговските си партньори с уважение, за да може през 21-и век да се придвижим към хармония и разбирателство.
Дейвид Килгор, адвокат и бивш депутат в канадската долна камара, където работи 27 години. В кабинета на премиера Жан Кретиен, Килгор заема длъжността държавен секретар за Африка и Латинска Америка и държавен секретар за Азиатско-Тихоокеанския регион. Автор е на няколко книги и съавтор, заедно с Дейвид Матас, на "Кървава реколта: Избиването на Фалун Гонг заради органите им".
