Фалун Гонг преследване Китай

Думите "култ" и "секта" извикват в съзнанието представата за безмилостна организация, подтикваща към масови самоубийства. Именно от тази представа се възползва китайският режим, за да започне една от най-жестоките кампании на омраза в своята история.

През лятото на 1999 г. Дзян Дзъмин, тогавашният лидер на китайската комунистическа партия (ККП), усеща заплаха за своята власт и тази на партията. В отговор, на 20 юли 1999 г. той въвлича Китай в масови арести на последователи на духовната практика Фалун Гонг, 24-часова пропаганда, горене на книги и арести на партийни членове.

Но за външния свят, причината за насилието, подето от Дзян Дзъмин срещу мирно медитиращата група, остава неясна.

Фалун Гонг включва будистки и даоистки морални учения, основани на принципите Истинност, Доброта и Търпение. Представен е пред обществото в Китай през 1992 г. Последователите на учението споделят за подобряване на здравето, отношенията със семейството и на работното място, по-малко стрес и по-ясно разбиране за смисъла на живота. Разпространява се бързо от уста на уста. Проучване от 1999 г. показва, че има между 70 и 100 милиона последователи.

Фалун Гонг е независим от партийния контрол – нещо нечувано в Китай. През 1997 г. и 1998 г. партията нарежда на Общественото бюро по сигурността да извърши национални разследвания, които да съберат доказателства за вредите причинени от Фалун Гонг. И двете разследвания приключват без резултат.

През втората половина на 1998 г. пенсионираният високопоставен партиец Цяо Шъ организира пенсионирани кадри на партията да извършат свое собствено разследване на Фалун Гонг. Преди това Цяо е член на Постоянния комитет на Политбюро (топ институцията на Китай) и бивш началник на апарата за сигурност. Според това проучване, Фалун Гонг е донесъл "стотици ползи" на китайското общество, и "нито една вреда".

Но нито докладът на Цяо, нито коя да е друга подкрепа на Фалун Гонг не могат да убедят Дзян Дзъмин да не започва националната кампания на репресии. Държавните медии и апаратът за пропаганда се захващат с пълна сила да очернят Фалун Гонг и да обърнат общественото мнение срещу учението, като по този начин узаконят и оправдаят преследването. След като Дзян Дзъмин посещава Париж в края на октомври 1999 г., пропагандата започва да нарича Фалун Гонг "зъл култ".

Извън Китай, малцина знаят какво представлява Фалун Гонг, затова западните медии просто повтарят думите на китайския режим.

18 години след началото на преследването, китайският режим използва авторитета на западните учени, за да утвърди сред обществото идеята, че Фалун Гонг е "култ".

Заклеймяване на врага

В неотдавнашно интервю за медията Епок Таймс, професор Масимо Интровине, който изучава религиозни движения и е директор на базирания в Италия Център за изучаване на нови религии, разкри как китайският режим се опитва да вербува западни учени, да разпространяват пропаганда на омраза срещу Фалун Гонг.

Интровине обясни, че стратегията на китайския режим започва със заклеймяване на Фалун Гонг като "култ" или "секта".

Всъщност, китайският термин "сие дзяо" е от времето на динасията Мин, припомни Интровине. Западните учени често го превеждат като "хетеродоксални учения", тъй като в историята, китайският императорски двор по политически причини е заклеймявал религиите като "сие дзяо". През 19-и век, например, християнството е смятано за "агент" на западния империализъм и е наричано "сие дзяо".

ККП използва същия термин, за да атакува Фалун Гонг. "Те целят да предизвикат симпатията на онези в западното общество, които се страхуват от секти", казва Интровине.

Това е често използвана тактика за оправдаване на репресии срещу дадена група. "Те се опитват да оправдаят действията си пред местната и международната общност, като приписват престъпления на преследваната група", добави Интровине.

Създаване на пропагандна стратегия

На 25 октомври 1999 г., докато е на посещение в Париж, Дзян Дзъмин дава интервю за вестник Фигаро, и там за първи път използва израза "зъл култ", за да атакува Фалун Гонг. Китайската държавна телевизия CCTV, контролирана от режима, излъчва думите му.

На следващия ден, Пийпълс Дейли, друга медия на ККП, отпечатва интервюто. Тези материали са последвани от още много репортажи на заглавни страници в тези и други издания. Чрез тях се разпространява етикета "зъл култ".

На 30 октомври 1999 г., законодателният орган на режима приема "Решения за забрана на сектански организации, превенция и наказание на сектански дейности". Върховният народен съд и Върховната народна прокуратура издават "разяснение" на новия закон, в което предвиждат от минимум 7 години затвор до смъртна присъда за замесени в "особено сериозни" дейности в организации-секти. Законът е насочен срещу Фалун Гонг, въпреки че името Фалун Гонг не се споменава.

С помощта на Фигаро, Дзян Дзъмин за няколко дена изковава основание за своето преследване на Фалун Гонг и създава правна стратегия, за да го оправдае.

Интровине обясни, че за да съществуват в Китай, религиозните и други духовни системи трябва да се подчинят на контрола на режима. Тъй като Фалун Гонг отказва, режимът се обръща срещу учението. "Режимът приема само китаизирани религии. За да може една религия да е китаизирана, тя трябва да признае контрола на ККП."

Ученият даде за пример Китайската патриотична католическа асоциация и Трите патриотични движения – контролирани от партията организации на католици и протестанти, с лидери назначени от партията. Междувременно, християни, които посещават неодобрени църкви, са системно тормозени и преследвани.

 


 

Този уебсайт използва cookies