Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

писменост древна плочка

Балканите са люлката на европейската цивилизация. Една находка в България подкрепя идеята, че старите европейци имат писменост преди египтяните и шумерите. Познавали са също и свастиката.

От дълги времена изследователите на античността са смятали, че писмеността е измислена преди повече от 5000 години в Месопотамия. Глинените плочки със старата шумерска система на писане, използвала пиктографски символи, са от периода около 3200 г. пр.н.е и не трябва да се бъркат с по-късното клиновидно писмо. Тази теза се оспорва от нови открития в Египет и югоизточна Европа, но също така и от мотивирани спекулации за китайската писменост.

Откритието на века

В България е открит още един артефакт, който според откривателите защитава тезата, че най-малко преди 5000 години в Европа е съществувала система за писане. Открита е глинена плочка, която е била част от съд. Върху нея се виждат символи, между които и свастика. Според изследователите, става въпрос за символна писменост. Глиненият фрагмент е "откритието на века" за историята на писмената комуникация, казва Володя Попов, директор на Регионалния исторически музей в Плевен.

Според него, намерената плочка при село Рибен носи писмени знаци, които предхождат писмеността на Шумерия и Египет, датирана 2000 години по-късно. Той обяснява, че откриването на този вид протописменост в Рибен е доказателство, че първата форма на писмено предаване на информация е ставало точно тук - на Балканите, в България.

Ако плочката наистина е на 5000 години и в действителност може да се види надпис, то наистина би могла да се конкурира с най-древните писания. Ролята на шумерите като първооткриватели на писмеността досега бе опровергавана предимно от откритията в Египет. В кралските гробници в Абидос, построени преди обединението и създаването на първите фараонски династии, са открити надписи върху пломби за затваряне на съдове за хранителни запаси. Погребенията датират от периода 3320 г. пр.н.е. и са по-древни от старите шумерски писмени сведения. В интервю за вестник "Велт", египтологът Щефан Зайдлмаер обаче преди известно време посочва, че ранните писмености на Египет и Месопотамия вероятно не са се развили самостоятелно: "Можете да си представите как в рамките на 500 години няколкократно се е извършвал обмен на стоки и знания между Египет и Месопотамия. В това време е била измислена и писмеността."

Писмеността на Дунавската цивилизация

Китайските йероглифи се срещат върху предмети, които са на около 3400 години. Тъй като по това време вече са били познати около 5000 йероглифа, някои предполагат, че писмеността в Китай съществува от много по-старо време. Тъй като йероглифите са били изписани единствено с цел пророчества по кости за оракули, може да се каже, че по-стар органичен материал най-вероятно е изгнил.

Още по-спорна от спекулациите за китайската писменост е теорията, че най-старата писменост в света произхожда от Европа. В Германия тя е поддържана предимно от Харалд Харман. Според неговата хипотеза, в древна Европа е имало "Дунавска цивилизация", която обoбщава културите на Европа в периода от края на каменната и началото на бронзовата епоха, преди пристигането на индоевропейците. Тя е имала вече писменост през петото хилядолетие пр.н.е. По течението на река Дунав и нейните притоци в югоизточна Европа е имало строителни системи, каквито са известни и от други региони на по-ранни цивилизации. Например големи селища от градски мащаб, земеделие и трупане на запаси, много и различни занаяти, обработка на метали и богато разнообразие от културни символи.

Глинени плочки в Трансилвания

Към тези културни символи според Харман принадлежи още една писменост, която той описва в книгата си "Въведение в Дунавската писменост" (издателство Буске). Доказателство за нейната древност са глинените плочи от Тартария в Трансилвания, които са датирани по радиокарбоновия метод около 5300 г. пр.н.е. Книгата на Харман за историята на писмеността се счита за научно произведение. Неговите книги са публикувани в престижни издателства като Бек и Буске. Въпреки това неговата хипотеза за Дунавската цивилизация и нейната писменост в Германия все още не е приета и е много оспорвана.

Всичко това трябва да се знае, за да се разбере защо новооткритата българска писменост се счита за сензация. Тя би могла да подкрепи тезата за писмеността на Дунавската цивилизация. Но това трябва на първо място да се изследва от специалисти. Два факта поставят в перспектива сензационността до известна степен. Ако глинената плочка е от периода на третото хилядолетие, то тя ще е 2000 години по-стара от най-старите писмени документи на Дунавската цивилизация. Също така и свастиката не би била най-старата в Европа и в света - такава беше намерена върху кости на мамут от 10 000 години в украинското село Месин. Също така са открити фрагменти от керамични съдове, по които са изрисувани свастики от така наречената култура Винча от периода на неолита (новокаменна епоха). Разпростирала се е по земите на днешна Сърбия, Унгария, Румъния и Босна. Местоположението на новата символна писменост в северна България, близо до границата с Румъния: село Рибен, област Плевен, е също в рамките на влиянието на култура Винча.

Югоизточна Европа - гореща точка за археолозите

Идеята, че писмеността може да е възникнала в Европа все още е хипотетична. Харман пише: "В продължение на десетилетия изследването на писмеността се базира на археологическите находки в Месопотамия. Чрез разкопките са разкрити все по-стари културни пластове от древния Ориент."

Изглежда тази ранна цивилизация е дошла от изток. Но през последните десетилетия археологически находки разбиха твърдението, че Плодородният полумесец е единственият първоизточник на човешката цивилизация.

Също така дълго време се е смятало, че колелото и каруцата са измислени от шумерите, докато не бяха открити много по-стари реликви на превозни средства от преди най-малко 5600 години в украинската степ, в близост до родината на индоевропейците.

Две златни находки открити в България и датирани около 4600 г. пр.н.е., са доказателство за най-старото злато в Европа и света. Едната е открита в южна България до село Юнаците, област Пазарджик, през август 2016 г. и представлява златно мънисто – част от накит. Другата е открита в североизточна България край село Дуранкулак, област Добрич, и представлява златна спирала. В праисторическия некропол край Дуранкулак (5000 г. пр.н.е.) е открита глинена женска фигурка на Богинята майка с пиктограма, както и глинени съдове със свастики и други геометрични знаци.

Златните артефакти от южна и североизточна България са дори по-стари от златните предмети, намерени в халколитния некропол в град Варна, разположен на брега на Черно море. Некрополът е открит през 1972 г. и доказва, че на това място още от петото хилядолетие пр.н.е. е съществувал търговски център с широко обхващащи бизнес контакти, в който са работили специализирани майстори на високо ниво. Откритото златно съкровище във Варна преобръща възприятията за европейската праистория. Но нейните проучвания продължават.

 


 

Този уебсайт използва cookies