Четиригодишният Райън започнал да бълнува нощем за завръщане в Холивуд. Сънувал, че режисира филми, и често викал "Действие!" на сън.

Родителите му първоначално не му обръщали внимание, докато не започнали кошмарите. Детето се будело, притискало ръце към гърдите си и се оплаквало, че не може да диша. Често плачело и молело родителите си да го заведат при семейството му в Холивуд.

Психологът д-р Джим Тъкър описва в книгата си "Децата си спомнят: По следите на удивителния феномен на прераждането" този изумителен случай.

Майката на Райън, Синди, се свързала с д-р Тъкър, надявайки се той да облекчи страданието на сина ѝ.

Тя не вярвала в прераждането, но преживяванията на сина ѝ от предишен живот със семейство в Холивуд я принудили да търси помощ навсякъде.

Започнала да заема от библиотеката книги за Холивуд. Искала да види, дали Райън ще разпознае нещо в тях. И наистина филмът "Нощ след нощ" от 1932 г. събудил редица спомени у него. Той си спомнил, че е бил приятел с един от актьорите във филма, който обикновено играел каубойски роли и рекламирал цигари. Това наистина бил Гордън Нанс, актьор, който се снимал в уестърни и рекламирал марката цигари Вайсрой.

Райън познал и други хора. Той посочил към един мъж на снимка и казал: "Мамо, това е Джордж. Ние се снимахме заедно. А това там съм аз."

Мъжът, когото Райън идентифицирал като Джордж, се казвал Джордж Рафт. Той играел гангстерски роли във филми от 30-те и 40-те години на миналия век. Мъжът, когото Райън идентифицирал като себе си, не бил описан в книгата. По-късно д-р Тъкър помогнал на семейството да открие името на мъжа: Марти Мартин.

Мартин играел поддържаща роля във филма. Райън си спомнил сцена във филма с вграден гардероб, пълен с оръжия. В действителност имало такава сцена.

Той си спомнил и други подробности от живота на Мартин: цвета на колата му и на колата на съпругата му, къдравата кестенява коса на майка му, тригодишна по-малка сестра и плитката на дъщеря му. Също си спомнил времето, когато играл куикстеп на Бродуей.

Веднъж Райън помолил майка си за "тру аде". Оказало се, че това било безалкохолна напитка, популярна през 40-те, и до началото на 70-те години на миналия век, много преди Райън да се роди.

След като видял снимка на Мерилин Монро, я нарекъл "Мери Лейди". Спомнил си как опитал да я заговори на едно парти и "типовете в студиото" го набили. Те не му позволили да се доближи до и говори с нея.

При вида на снимка на Рита Хейуърт, Райън казал, че обичала да пие Кока Кола с малко ванилов сладолед в нея.

От разказите му лъхали носталгия и копнеж към живота в Холивуд. Копнеел да пътува по света, да танцува на кораби с красиви жени и други бляскави неща. Веднъж казал: "Не мога да живея така. В последния ми дом животът ми беше много по-добър."

Вяра в прераждането

Колегата на д-р Тъкър, покойният д-р Ян Стивънсън от Университета във Вирджиния, САЩ, изследвал спомени от минали животи на много деца. Но докато Стивънсън работил с азиатски случаи, Тъкър се фокусирал върху деца в САЩ.

"Недостатъкът" на много азиатски семейства бил, че те вярват в прераждането. По този начин родителите съзнателно или несъзнателно влияят на детето в неговото мислене и поведение. Затова тези случаи са по-малко достоверни от научна гледна точка, дори когато са автентични.

Д-р Тъкър пише за работата на Стивънсън: "При случаи в азиатски семейства са провеждани формални тестове без научна обосновка. Често, тестовете са провеждани с голяма група от хора. Тогава някой задавал въпрос, като: 'Виждаш ли жена си?' Всеки поглеждал с очакване към вдовицата на снимката и детето от само себе си се досещало, че тя е въпросната личност."

При американските семейства е обратното. Възпитаните по християнски родители доста трудно приемат понятието за прераждане. Те вярват, че прераждането не е част от тяхната вяра. Затова детето първо трябва да надделее над родителите в борбата си за истината, което прави тези случаи по-правдоподобни.

Тестване на спомените

Човек, когото Райън разпознал на снимките, бил нюйоркски сенатор, известен през 40-те и 50-те години на миналия век. Тъкър показал на момчето снимка с четирима мъже. Райън посочил единия и казал: "Това е сенаторът". За останалите трима мъже не могъл да каже нищо. На една от снимките, показани от Тъкър, съпругата на Марти Maртин му се сторила "позната".

Когато Райън бил вече на шест години, Тъкър решил да тества дали момчето ще разпознае своето някогашно име измежду четири имена. По това време Райън вече можел да чете. Имената били Джон Джонсън, Уили Уилсън, Марти Мартин и Робърт Робъртсън. Райън избрал Марти Мартин.

Среща с дъщерята на Мартин

Понякога срещата с бившето семейство може да помогне на деца да се освободят от предишния живот и свързаните с него премеждия, смята Тъкър.

Когато му казали възрастта на дъщерята на Мартин преди срещата, той се ядосал. "Тя е остаряла. Защо не ме е изчакала?"

Райън бил дистанциран по време на срещата. По-късно заявил: "Същото лице, но не ме е изчакала. Тя се е променила. Няма да се върна. Искам да запазя сегашното си семейство завинаги."

Какво провокира спомените

Много деца, които имат такива спомени от минали животи, са загинали в скръб.

"Райън заявил, че причината за спомените била, че в миналия си живот не е прекарал достатъчно време със семейството си. Работил толкова много и забравил, че любовта е най-важното нещо", пише д-р Тъкър.

Веднъж Райън описал жив спомен от утробата на майка си. Майка му Синди искала дъщеря. Баща му вече имал две деца от предишен брак и те пожелали да имат още едно дете. Един ден Райън попитал майка си неочаквано защо си е мислела, че не той, а момиче се намира в корема ѝ.

Синди го попитала откъде знае, че се е надявала да има момиченце. Той отговорил, че никой не му е казал, а че го е видял от небето.

"Лекарят направи тест и каза, че ще родиш момче. Ти се ядоса и каза, че не е прав. Мамо, ти беше сигурна, че аз ще съм момиче. Беше рожденият ден на татко. Вие отидохте на вечеря в ресторант и ти дълго плака."

Синди потвърдила тази случка и се разкаяла за поведението си. Също споделила, че никога не е разказвала случката на Райън.