Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Перлената река Китай

В някои източни духовни учения се казва, че един ден в Небесния свят се равнява на цяла година на Земята. И че на някои места периодът е дори още по-дълъг от една година.

Това е история за един селянин, който успял да отиде в Небесния свят.

Уън Гуантун живеел в село Тън, окръг Чънси. Селото се намирало на около 50 км от Чънджоу, нагоре по течението на река Яндзъ.

Един ден Уън намерил диво прасе в градината си. Това се случило по време на 26-та година от царуването на император Уън на династия Лиу Сун (420-479 г.). Прасето ядяло от зеленчуците му и Уън го ранил с лък и стрела. Той проследил прасето до входа на една пещера, след което влязъл вътре в нея. След около 300 стъпки изведнъж станало светло и пред него се появили стотици къщи.

Не след дълго видял, как прасето се втурнало към кочината на една от къщите.

Един възрастен човек излязъл от къщата и попитал: „Ти ли простреля прасето ми?”

Гуантун отвърнал: „Прасето ядеше от зеленчуците ми и затова го прострелях.”

Старецът отговорил: „Не е правилно, например, когато някой оставя кравата му да влезе в друга градина, но е още по-лошо, когато се опиташ да откраднеш кравата, защото тя е влязла да яде от зеленчуците ти.”

Гуантун открил смисъла в думите на стареца и му се извинил. Старецът му рекъл: „Хубаво е, че признаваш грешката си. Прасето си е получило заслуженото наказание. Не е нужно да се извиняваш повече.”

Тогава старецът поканил Гуантун в къщата си. Гуантун видял вътре над 10 души, облечени като ученици. Учителят им обяснявал учението на Лао Дзъ – китайски философ, заемащ централна фигура в даоизма, една от трите китайски философски системи. В западната част на къщата около 10 души изпълнявали прекрасна музика. Гуантун се наслаждавал на гледката и се почувствал много добре.

Огледал хората по улицата и забелязал, че не били много по-различно облечени, отколкото хората във външния свят, но това място тук било много спокойно и красиво. Трудно би било да се намери такова място в света, от който идвал Гуантун. Приискало му се да остане тук завинаги.

Пазителят на Вратата

Старецът с прасето не му позволил да остане. Той помолил един млад човек, да преведе Гуантун през вратата и след това внимателно да я затвори, така че никой да не може да влезе отново от външния свят.

Когато излезли навън, Гуантун попитал младежа за хората, които видял в къщата.

„Хората в къщата са мъдреци”, казал младият мъж. „Те са дошли тук, за да избягат от жестокия режим на владетеля Дзие по времето на династия Ся (1728-1657 пр. Хр.). Всички те са станали безсмъртни, след като са изучили Дао (в китайската философия Дао е концепция, „път”, „пътека”, „принцип” и представя истинската природа на света).

„Името ми е Уан Фусъ от династията Хан. Дойдох тук, защото имах въпроси за учението на Лао Дзъ. 120 години живях тук като слуга, а сега съм пазител на Вратата, но истинското учение на Лао Дзъ, все още не съм получил”, казал младежът.

Когато отишли до входа на пещерата, те си казали с нежелание сбогом. Знаели, че никога повече няма да се видят отново.

Когато Гуантун излязъл от пещерата, намерил стрелите си там, където ги бил оставил, но те били изпочупени. Разбрал, че в света на хората са били изминали 12 години и семейството му отдавна го било погребало. Когато Гуантун се появил в селото, всички били шокирани.

На следващия ден Гуантун завел селяните до пещерата. Те намерили входа, но той бил запушен с голям камък, който не можел да се помръдне.

 


 

Този уебсайт използва cookies